Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

Много мислех за различните теми, които трябва да разгледаме. И както обикновено, мислех да ви дам няколко горчиви капки. Но после си рекох: защо? Бездруго толкова много горчиви капки получаваме в живота си. Нека ги заменим с няколко нектарни капки. Така че какво искате? Горчивите хапове или няколко капчици нектар?

Коментар: От Вас дори горчивото е много сладко.

Свами Тиртха: Виждам, че сте добре обучени в красноречието. Трябва да преминем през някои горчиви истини за живота, но определено трябва да се стремим към нектарни перспективи. Защото със сигурност не можем да сме песимисти. Това изобщо не стои под въпрос. Може би понякога можем да сме реалисти. Но основно нека да сме оптимисти. А в края на краищата трябва да сме идеалисти. Затова, за да осъществим всички тези различни цели, предлагам да разгледаме една тема: как да станем добри предани. Съгласни ли сте?

Това не е начално ниво в духовния живот. То е следдипломна квалификация. Първо, трябва да разберем изначалната си духовна позиция. Второ, да определим най-висшата си цел. А сетне трябва да научим как да достигнем тази цел, какво да направим за това. От ограничения опит в материалния живот трябва да стигнем до едно съвършено състояние на съществуване. Но отвъд това съвършенство започва красотата. Казват, че философията свършва до истината, а религията започва от красотата.

И така, откъде да започнем? От бруталната опитност в материалния живот? Харесва ли ви такова начало? Или пък да говорим за онова досадно съвършенство? Всичко е толкова перфектно, че всъщност нищо не се случва. Или да започнем разговора си от красотата, красотата на духовното битие – истинския живот.

Всички вие сте много опитни практикуващи. Така че какво да ви кажа? Всичко, което мога да кажа е Харе Кришна или Джай Радхе! И считам, че вие ще го разгърнете сами за себе си. Но как да го произнасяме все по- и по-правилно – това е въпросът, това е умението в духовния живот. А откъде можем да се сдобием с такова умение в духовния живот – как да станем истински предани? Най-висшият източник е „Чайтаня Чаритамрита“. Защото щом Бог се появява като предан, като Махапрабху, за да покаже какво е това чувство – там трябва да насочим вниманието си. Някои порицават Махапрабху: „Той е ненадежден. През цялото време припада”. Ала ние именно това търсим.

Веднъж бях в Индия и влязох в една книжарница в Ню Делхи. А тези, които ме познават, знаят, че това е много опасно – отнема половин ден. Там имаше един многоуважаем индийски джентълмен, който каза: „О, колко хубаво, че сте дошли в Бхарат Варша. Накъде сте се запътили? Кои места ще посетите?”  Отвърнах: „Ами, ще ходим тук и там и накрая ще идем във Вриндавана.“ Той възкликна: „Вриндавана!? Защо? Защо не в Бенарес? Там е знанието. Във Вриндаван има само бхакти. Само бхакти. Защо ви е да ходите там?” Във въпроса се съдържа и отговорът. Именно затова отиваме във Вриндавана, именно затова изучаваме „Чайтаня Чаритамрита“, защото искаме да изучим тази наука, искаме да опознаем тази тема.

(следва продължение)