Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaJun
18
(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)
(продължава от предишния понеделник)
Обожанието на Шри Гуру не е култ към личността, а личностна божествена култура. Има огромна разлика между двете. Това не е гуруизъм, а смирена почит към Шри Гуру.
Но как да доведем този принцип по-близо до нас? Шридхара Махарадж ни помага с теоретична обосновка: ачариям мам виджаниян[1]– „Знай, че Аз съм ачарията”, казва Кришна; или „Религия означава правилна настройка и съобразно способностите си ще бъдем поставени в определено служене.”
И вие много ми помагате днес да си спомня моя учител. Той беше като божествен вулкан, но сладостен. Могъщ! Ако близо до вас изригне вулкан, ще се чувствате опустошени, нали? Въпреки това беше сладко, толкова сладко, че не можехме да се отдалечим от тези изригвания. И знаете ли, Гурудев беше много чувствителен по толкова много въпроси. Веднъж каза: „Да се проповядва кришна-бхакти не е като търговец да се опитва да продава прахосмукачки.” Такова беше неговото разбиране за проповядването. То не е обръщане в правата вяра, а стремеж да покажеш по-висшата реалност на другите.
Веднъж през 1988 в деня на Джанмащами той влезе в храмовата стая в сияйни дрехи, с току-що обръсната глава; приличаше на могъщ ангел, който идва да отведе всички ни по-близо до идеалите ни. Той напълно олицетворяваше гуру принципа – да бъде толкова силен, че да е неустоим.
Друг път пък играеше футбол с учениците си. Не знам дали очаквате от божествения си учител да играе футбол с вас. Но казвам ви, не е лесно да играеш футбол с духовния си учител. Защото представете си, че сте по-добър играч, а той е в губещия отбор. Какво можете да сторите? Много неловко чувство.
Затова мисля, че духовният живот е велико преживяване. Да срещнеш божествения принцип в живота си в облика на личност – това ще разбие всичките ти досегашни разбирания. Очакваш едно, а получаваш друго.
А през декември 1984 той даваше лекция; беше много сериозна лекция, по-голямата част от нея не можахме да я разберем, не успяхме да проумеем защо говори така. Но същината на тази лекция бяха три съвета: „Кришна никога не се губи, гуру никога не се губи и служенето никога не се губи”. Много съм благодарен, че имах възможността да присъствам на онази лекция, защото ако запомните само тези три съвета, можете да извървите успешно своя духовен път. Затова моля ви, приемете ги като дар, може да ви послужат.
Разбира се, това е велик принцип, велика тема. Но от време на време е добре да се връщаме на нея и да виждаме как божественият принцип е започнал да действа в живота ни. Шри Гуру, Гуру-дев – това винаги означава нещо повече, не просто човека, ваишнавата, но и Шри Гуру, божествената таттва, Гурудев, божественият.
Кой е ангел? Какво прави ангелът? Той донася посланието. Ангелите влизат в живота ни не само да ни донесат щастие и да направят живота ни лек. Те идват да усложнят живота ни. Преди поне не съм имал посланието. Добре, животът ми може да е бил тъмен зандан, но поне не съм знаел нищо за светлината. По-малко проблеми. Сега съм във все същата тъмница, но имам представа за светлината. И съм получил посланието: търси божествената светлина, божествената истина. По-трудно е, по-сложно. Така че премислете два пъти!
Коментар: Вече е късно.
Свами Тиртха: Какво да правим… Тогава нека следваме ангелите. Нека донасяме посланието на останалите.
(следва продължение)
[1] „Шримад Бхагаватам” 11.17.27