Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Въпрос: Имам въпрос, който носи вътрешно противоречие. Имал съм възможността да изследвам и преживея, и вярвам, че съм стар дух, както повечето от вас тук, и че ние идваме с мисия в този живот. Мисля, че ми е нужно време да си припомня тази мисия отново в главата, да се сетя защо съм дошъл. Но защо когато се родя, не помня посоката, живея в невежество и илюзия? Разбирам, че това е относителна реалност, но през това време мога да допусна много грешки. И продължавам да ги допускам. Докато не достигна съвършенство, ще правя грешки. Защо ни се позволява да допускаме големи грешки в миналото си? Защо не получаваме незабавно насока относно задълженията си?

Свами Тиртха: Това е добър въпрос. Веднъж имало един светец, велик аскет. Живеел напълно отречен от всички притежания и очарования в живота, отдаден на медитация, съсредоточен, без да обръща внимание на нищо външно. Седял си той под сянката на едно дърво, вглъбен в своята медитация, когато не щеш ли, дошли някакви войници. Те търсели някакъв престъпник и се натъкнали на този човек, седнал под дървото. Зарадвали се, че има кого да хванат и го набучили на кол. Преди говорихме за действие-последица. Доста е изненадващо – както си медитираш те измъчват до смърт чрез подобен странен метод. И така, човекът бил отведен при Ямараджа, господаря на смъртта. И той възроптал: „Хей, Ямараджа! Има някаква грешка в системата ти! Нали записваш всички грешки и грехове на хората. Аз цял живот медитирах и какво стана накрая!? Допуснал си някаква грешка!” Тогава Ямарадж казал: „Да, много добре! Но спомняш ли си онази малка буболечка?” Защото когато този аскет бил малко момче, веднъж пробол с трън една буболечка. И когато светецът си припомнил това, отвърнал: „Добре, няма грешка в твоята система!”

Тази история илюстрира, че за всяка реакция, която ни спохожда, си има причина. Нищо не е случайно. И ако непрестанно съзнаваме това – че зад всяко нещо, което преживяваме в живота си, има скрита история – ще ни е малко по-лесно да понасяме всичко, което ни сполита. И така, защо ни е даден шанса да вършим грешки?

Отговор: Защото притежаваме независимост.

Свами Тиртха: Не исках да навлизам в тази тема днес. Но защо? Защото обикновено хората запомнят най-трудните моменти в живота си най-дълбоко. Грешките съществуват, за да се учим от тях. Шрила Прабхупад е казал: „Пропадането, грешката е колоната на успеха”. Така че нашите грешки и дори грехове би трябвало да ни помагат да осъзнаваме кое е правилно и кое не е. Щом не знаем кое е правилно – ами, действието ще доведе своята последица и ще трябва да платим цената. Обаче ако знаем кое е правилното и въпреки това действаме срещу него, това вече е тежък случай.

А може би се проявява и известно количество свобода. Когато Ганди държал реч в Английския парламент, той казал: „Ние се стремим към независимост.” И получил отговора: „О, но вие няма да можете да се справите със своята независимост, ще допускате грешки. Няма да съумеете да я прилагате правилно.” Но тогава той казал: „Не, ние изискваме свободата да допускаме грешки!” Защото това е играта. Иначе е досадно. Иначе всичко е установено. Този мъничък елемент на свобода е което можем да използваме или с което можем да злоупотребим. Ако злоупотребим, ще започнем с грешки, ще продължим с грехове. Ако го прилагаме правилно, ще избягаме от системата по-бързо. Защото тогава улавяме божествената милост.