Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 сутрин, Рила)

Голям късмет е, че се събираме заедно. Защото да практикуваш духовен живот сам е добре, да практикувате двама е по-добре, но да се практикува в голяма и единна група е най-добре. Защо? Защото всичко зависи от духа. Ние не търсим външно съвършенство, търсим съкровеното, пречистено и фино чувство на преданост. Докато присъства духа всичко е наред. Всичко процъфтява, всичко е живо. Само щом духът напусне, може и някои външни формалности все още да остават, но определено ще усещате, че нещо – и то най-същественото – липсва. Както в едно село. Докато хората са там, селото е живо. Всички градини са добре гледани и т.н. Ала отидат ли си хората, може и сградите да продължават да стърчат още известно време, но животът стихва. А спомнете си какво е чувството да видиш разрушена или рушаща се сграда – много е тъжно. Защото усещаш, че животът си е отишъл, тя е мъртва.

Същото е и с духа на предаността. Това е пречистено, фино присъствие. Затова трябва да отглеждаме тази толкова фина готовност за служене, а не просто външните формалности. Защото може да имате огромен храм, огромна празна сграда – и каква полза? По-добре да имаме мъничък ашрам, пълен с хора. Където най-големият ни проблем ще е къде да поберем хората, които продължават да идват. Това е много по-добър проблем отколкото да имаш голяма зала, която не знаеш как да изпълниш.

Същото важи и за сърцето. Затова от външното, стремете се да стигнете до вътрешното. Можем да украсяваме сърцето и ума си с постижения и амбиции, но ако сърцето е празно, то е мъртво. Моля ви, стремете се сърцето ви да е живо! Не е въпросът в способностите, нито в силите ви; нещо друго е вложено в сърцето ви – божествената искра, божественият шанс. Присъствието на Всевишния.

Преди всичко кой следва да обитава един храм? Господ, нали? Всички знаем, че трябва да съградим храма на сърцето, сърдечния храм. И кой трябва да е там, кой трябва да е главният собственик на това място? Всевишният. Затова стремете се да го направите красиво.

Рупа Госвами е дал описание как да се подготви жертвената арена, ако ще се празнува денят на появяването на Кришна. Дадени са всички детайли: какви украси трябва да има, какви растения, какви цветя, какъв павилион да се издигне и т.н. А е по-лесно да направите външен павилион в градината, отколкото да украсите сърцето си. Но всъщност човешкото сърце е много специално място. Без крака можете да живеете. Без ръце можете да живеете. Някои хора живеят дори и без глава. Възможно е. Но не можете да живеете без сърце. То е много съществена част. Най-голямото щастие и най-силното страдание чувствате там. Сърцето е сравнено с лотосово цвете с различни листица, на които има различни добри и лоши качества. Затова трябва да пречистим това лотосово сърце, за да стане то лотосов трон. Защото тогава Божествената Двойка може да дойде и да заеме този трон. А Те са много чувствителни. Харесват само най-добрите места – пет-звездни сърдечни хотели.

Затова трябва да подготвим това място да приеме изненадващото присъствие на божественото. Това е възможно. Нужни са ни само две стъпки: да научим как да осъществим това подготвяне. И другото е да практикуваме. „Да, да, чувал съм за предаността. Знам всички стъпки от вярата до любовта: адау шраддха татах-садху-санга[1]. Знам всичко.” Но приложете го на практика! Започнете с вярата и стигнете до екстаза. Това е краткият път, който трябва да извървим в този живот. Така че отвъд теорията, нужно е да го преживеем.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху” 1.4.15-16