Sharanagati

Кажете ми случай, при който някой вижда всичко в Кришна? Как да виждаме всичко в Кришна? С майчина любов. Но Яшода Му била ядосана, нали? Тя не почитала Кришна като Върховния Бог, не Го боготворяла на теория: “О аз разбирам, че Господ е всевишен и добър, и затова виждам всичко в Него.” Не, тя била гневна. Ала този духовен гняв помага на раса да расте. А има и такива, които способстват в това отношение, като например Баларама и останалите гопали и гопи: те винаги нареждат нещата така, та Кришна да прояви нещо божествено. В този случай също, Баларама се оплакал на Яшода, наклеветил Кришна, че е ял пръст. Щом тези вести стигнали до ушите на майка Яшода, тя незабавно повикала Кришна: “Чух, че си ял пръст. Това не е полезно за здравето ти.” А Кришна веднага започнал да играе номерата си: “Не, не съм!” И започнал да плаче – за да сломи сърцето на майка си и да докаже правотата на думите си.

Обаче Яшода не повярвала на сълзите Му. Само си представете: майката на Бога не вярва на Бога. Тя не приема думите му. Това е основата на вярата – да приемаш словото на Бога. Що за вяра е нейната?! “Нямам доверие в теб, не ти вярвам!” Това е много интензивна взаимовръзка. Да сте толкова близки, че можеш да кажеш „не” на Бога. “Не, не ти вярвам. Ти винаги калпазанстваш, дай да проверя. Покажи си устата!” И Кришна бил готов да предостави тази възможност на майка Яшода. Защото това е божествената връзка на обич, божественият начин Той да докаже себе си. Майка Яшода искала да докаже, че Кришна лъже, а Кришна искал да докаже: „Не, не лъжа.” Кой бил прав? Кришна отворил уста и майка Яшода видяла цялата Земя в устата Му. Той бил погълнал цялата земя, планетата Земя – не само мъничко пръст, а цялата земя. Тя видяла и много повече – цялата Вселена, дори самата себе си.

Значи искате ли да видите всичко в Кришна, трябва да Му кажете „не”. “Не, не Ти вярвам. Не, не приемам думите Ти.” Дойдете ли толкова близо, помазани ли са очите ви с елея на према, тогава ще можете да виждате това. Ако кажете „не” на Кришна на общо основание в своята обусловеност, това не би ви осигурило подобна връзка. Така че трябва да сме много внимателни какво да приемем от този Кришна и какво – не. Защото най-напред във всичко трябва да виждаме присъствието Му; а сетне ще можем да видим всичко в Него. Ако имате такава всеобхватна, божествена визия, ще разберете, че всичко е включено. Нищо не е извън Неговата воля. Каквото и да се случва  … не че е предопределено, но е предварително обмислено от Кришна. Той разполага с всички възможности в Своя велик ум и в Своето голямо сърце. Точно както ако играете шах. Добрите шахматисти познават различните варианти и алтернативи много, много ходове напред. И си знаят: „ако той играе тук, тогава се придържам към тази линия; ако играе там, значи по този път трябва да тръгна.” По същия начин и Кришна има всички различни възможности в сърцето и ума си. Вие можете да правите своите ходове. Имате свободата да местите черните и белите фигури – това отново е Кришна съзнание. Но Той знае как да реагира. Какъв е Неговият ход, това трябва да разберем.

Да виждаме навсякъде Кришна, докосването на Неговото божествено присъствие в творението, да виждаме красотата във всичко наоколо, да виждаме хармонията – дори в дисхармонията и в грозотата… А след това да видим всичко вътре в Кришна. Мислите за Кришна в сърцето си, но това сърце също е включено в Кришна. Как да пъхнем вътре нещо, което е отвън? Това е парадокс! Да сложиш в кутия нещо, което включва в себе си кутията. Ала този парадокс може да бъде разрешен, може да бъде разкрит чрез божествената любов.