Sharanagati

“Винаги мисли за Мен”[1] включва два аспекта – когато сме заедно и когато сме разделени. Ако някоя омъжена жена си има любовник, макар да има съпруг и да служи на съпруга, тя през цялото време си мисли за любовника. Заедно сте с някого и търпите присъствието му. А с друг сте разделени и не можете да изтърпите раздялата, винаги мислите за него. Но това е един вид измама, нали? А когато мамите, трябва много добре да владеете ума си. Защото… кажете ми две често срещани мъжки имена.

Ямуна: Тодор и Петър.

Тиртха Махарадж: Добре! Ако съпругът ви е Тодор, а любовникът Петър, и ако искате да сервирате вечерята у дома, не казвайте: “О, мой скъпи Петър, заповядай да се нахраниш.” Защото той ще се сепне: каква е тази промяна в имената?! Така че ако сте в подобна ситуация, трябва да сте много овладени. Затова такава жена трябва да служи на съпруга си дори по-интензивно, за да бъде той напълно удовлетворен и да не се досеща, че нещо става. И така, скъпи съпрузи, бъдете внимателни! Когато получите допълнително халва за вечеря, премислете два пъти какво се случва.

Разбира се, бихме могли да измислим историята и в обратния вариант – че съпругът си има любовница. Ала тъй като нашата главна фигура е Кришна, а ние сме заети тук в толкова много различни връзки и взаимоотношения между хората, но искаме да мислим за Него, това е много подобно. “Мисли за Мен.” Ако сме разделени, умът ни повече тече към Кришна. Затова се казва: всички срещи започват с раздяла. Без раздяла няма среща, няма единение. Затова ние почитаме раздялата, защото тя ще доведе единението.

И така, „мисли за Мен” – когато имам постоянната компания на някого, започвам да го пренебрегвам, да не го уважавам, да го приемам лековато, да го приемам за даденост. Нали, много пъти става така.

Например, само си представете, че Кришна влиза в храмовата стая. Леле! Всеки е изненадан и е в екстаз: “Ето Го нашият Кришна! Да, Той е син! Дхотито Му е жълто, камъкът каустубха си е там, пауновото перо също, флейтата е в ръката Му – значи това трябва да е нашият Кришна!” О, и ние започваме да танцуваме. Толкова е екстатично! Добре – първи ден. Втори ден: “О, ето Го нашият любим Кришна!” и т.н., и т.н., но вечерта сте уморени от толкова много танци. Обаче владеете ума си и казвате: “Това е божествен екстаз. Може да съм малко уморен и да се нуждая от почивка, но това е илюзия, не, не, не!” Трети ден: “О, ето Го нашият Кришна. Добре, Той иска да танцуваме…” Четвърти ден: бягате в съседната стая. Такава е човешката природа: което имате, не го цените; което нямате – него искате.

Затова „мисли за Мен, винаги мисли за Мен” включва тези два аспекта. “Независимо дали си с Мен или сме разделени, ние сме свързани.” Същото е и с духовния учител. “О, Гурудев ще дойде след половин година! Късметлии сме, имаме още време да свършим онова, което ни е дадено като служене”. После, с наближаването на момента, желанието ви да спрете времето става все по- и по-силно. Обаче не можете да спрете времето. И така, щастливият миг на срещата с духовния учител идва. Първата сутрин той се усмихва, ала след лекцията ще попита: “Хей, мой скъпи синко или дъще, какво научи през изминалата половин година? Как вървят служенията ти, какво изпълни?” Тогава копнеете за друго измерение на времето – да лети. За да може някак да преживеете тези мигове.

И така, единението и раздялата са за наше добро, за да донесат повече интензивност.

[1] Бхагавад Гита 18.65