Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Съвсем просто е за разбиране: за да има обмен на нещо, да речем на тази малка топка, са нужни двама партньори. И като има даване и получаване, всеки е щастлив. Ти си щастлив да дадеш, другият е щастлив да получи. Това е малко по-висша философия от „нищо не съществува“. Извинете, но топката съществува. Дори да не вярваме, че ние съществуваме, поне топката съществува, нали? И ни носи радост.

Ако не забравяме за себе си, ако открием истинската си същност, тогава ще открием и Бога. Затова се казва, че саморефлексията, да разбереш себе си, е необходима част за разбирането на Бога. Ако видиш Него, ще видиш себе си. А ако разбереш себе си, ще заключиш, че би трябвало да има източник, би трябвало да има нещо по-висше.

„Съществуват канали и пътища, по които Безграничният се спуска. Той целият е сила, слава, красота, знание, обилие и непривързаност. Той е доминантен, всепроникващ, волен и самовластен автократ. Безмерният не може да се побере в някаква пределна сфера, обаче щом Той е наистина безмерен, тогава трябва да има и силата да направи себе си познаваем в цялата си пълнота за ограничения капацитет на ума ни. Когато по собственото си желание Той поеме инициативата да се разкрие пред предания, преданият добива действително възприятие за Бога, себеосъзнаване и трансцендентално откровение. Бог идва посредством канала на трансценденталния звук, трептейки на духовния език на чистия предан, който Го представя в този свят. В обкръжението на сад-гуру, вечния учител, духовният елемент кара езиците да затрептят, както никога не са трептели досега.”[1]

Виждате, те вървят едно до друго – себеосъзнаването и осъзнаването на връзката ни с Всевишния. И тъй като Кришна и кришна-нам са напълно свободни, нищо не ги ограничава, те могат да ни се разкрият, да ни се покажат, макар да сме ограничени човешки същества. Шридхара Махарадж много пъти казва, че всички права са запазени за Кришна. Знаете, в бизнес света хората си мислят, че могат да си запазват някакви права –интелектуална собственост или как се нарича? Авторски права, запазена марка… Но всички права са запазени за Кришна. Той идва по своя собствена инициатива, когато сам пожелае. Не когато вие пожелаете. „Скъпи Господи, седем сутринта е, моля ела. Понеже аз медитирам върху Теб, бъди така добър да дойдеш.“ Той може да дойде, може и да не дойде. Правото си е Негово.

Сега се смеете. Но ако сте прекарали целия си живот в дълбока медитация, а Той не дойде, ще се смеете ли тогава, ще бъдете ли толкова радостни? Всички права са Негови. Това е много сериозно нещо. Не можем да принудим божествената милост. И понякога виждате, че някой ваш брат или сестра не е особено сериозен в духовните си практики. Ала при все това Кришна идва и прегръща именно него или нея. Тогава възроптавате: „Ама чакай! Винаги аз готвех, не той! Защо него? Защо не мен? Аз вършех служенето, а той само се наслаждаваше.”

Но няма как да знаем. Това се случва по висша воля. Даже се казва, че ако искате да преследвате Радхика насила, Тя ще избяга. Колкото повече я преследвате, Тя толкова повече бяга. Защото това отново е възходящият метод – „Аз искам да постигна“. Тогава какво да правим? Да Ги каним, да се молим. Тогава не материалният език и не материалното ухо ще повтарят и слушат святото име. Духовният елемент ще трепти на духовния език.

(следва продължение)

[1] Цитатите са от „Спускането на святото име“ от Шридхара Махарадж