Sharanagati

“Аз съм изначалното благоухание на земята; и топлината на огъня; Аз съм животът във всичко, което живее; и Аз съм покаянието на всички аскети.”[1]

Когато завали дъжд, усещате едно много необикновено и красиво ухание. Мисля, че някакъв австралийски или западен учен е изследвал откъде произлиза това ухание. Защото може да си мислим, че ароматът идва от дъжда, ала всъщност го издава земята. Дъждът просто кара земята да го излъчва. Ето още едно доказателство в подкрепа на Ведите! Спомняте си това изключително фино, много специално ухание – това е изначалният аромат на земята. И така, етерът е изпълнен със звук, а земята с мирис. Тези природни явления предопределят толкова много в нашия живот. Например, радостни сте, когато е слънчево, а не сте кой знае колко щастливи, когато няма слънце. Или пък, за нас е очевидно, че в небето има само едно слънце, само една луна и много звезди. Обаче ако живеете на друга планета, в небето може да има две слънца и три луни; и тогава това би било естествено. За нас е толкова естествено да имаме два крака; ние напълно се идентифицираме с човешкото тяло. Ала може при други обстоятелства да имате съвсем различно тяло. И така, до известен предел ние живеем на природната платформа и сме обусловени от тези ограничения, така да се каже. И ако действаме според различните импулси, произтичащи от тези биологични, земни и природни елементи, тогава приемаме: “О, това е съвсем човешко.” Макар те да не са специфично човешки, а са част от естествената подредба. И докато сме способни да действаме единствено според тези импулси, ние си оставаме просто естествени, просто човеци. Свръхчовеци можете да сте, когато започнете да ставате свръхестествени. Разбирате ли какво имам предвид? Когато не оставаме само на биологичното ниво, но достигаме до духовното ниво, нивото на атман. Това е огромна разлика! Огромна разлика. Затова ако наистина искаме да станем свръхчовешки живи същества, трябва по някакъв начин да надмогнем ограниченията на тялото, ума, биологията, генетиката и т.н. Това е много трудно. През целия си живот едва няколко пъти можем да надзърнем отвъд.

Винаги трябва да се стремим да прозрем оттатък воала на илюзията. Илюзията е естествена, природна подредба. За нас ароматът на земята е много приятен. Макар често хората да са толкова груби, че дори не усещат красотата му. Те казват: „Уф, пак заваля!” Това е големият им проблем. Те са неспособни да видят красотата. Така че дори това да се осъзнава красотата на естествената подредба е високо ниво. Обаче да се види красотата на свръхестествената равнина – това е истинското постижение.

Все по-фини и по-фини трябва да ставаме, все по-чувствителни. Това може да се постигне чрез различни методи. Посредством теоретичен анализ: можете да преценявате кое какво е, да изследвате, да прониквате в дълбочина и да се опитвате да си представите по какъв начин действа всичко. Но това е твърде сухо. Да речем, в човешките взаимоотношения не е въпросът само в практичността на връзката, трябва да има нещо повече. Анализът означава практичност; те са на едно и също ниво – сухота. А в човешките взаимоотношения откриваме раса, щастие. Което е привличащо. Раса е привлекателна.

А ако имате по-висша цел, тогава е още по-привличащо, още по-интересно. Анализът се извършва с помощта на интелекта; а това се постига чрез чувствата. Когато чувстваш нещо. Обикновено чувствата не могат да се обяснят, дори на биологическо ниво. “Защо обичам тази девойка? Защото я има.” Това е несмислено обяснение! “Защото е хубава.” Тя не прилича на нищо! “За мен е хубава!” Така че на биологично ниво няма обяснение за чувствата. Те са отвъд! Това доказва, че чувствата са отвъд обясненията, отвъд интелекта, отвъд ума. Означава, че те са нещо по-висше, по-деликатно, по-фино. Затова ако приложим същия метод, за да се доближим до върховната истина – не посредством интелекта, не посредством действията, но посредством чувствата – тогава това е бхакти-йога.

Така че не оставайте под ограниченията на биологията, не оставайте ограничени от теории. Защото “Аз съм изначалното благоухание на земята.” Отвъд красотата на природата, отвъд тези естествени ограничения, трябва да съумеем да прозрем божествената същина.