Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Какви са признаците на родителското отношение? Първият е пущи – подхранване, когато храните Кришна. Той може да взима мляко от майка си, обаче това не Му е достатъчно. Иска повече, краде и масло. Защото млякото е животът, а маслото е любовта. Затова Той не се удовлетворява само с едното, нуждае се и от другото. И не Му стига само това, което е заделено за Него, но иска и онова, което се стремите да запазите за себе си. Ето защо краде. Ходи и при съседите да задига и тяхното масло. Тогава възрастните гопи отиват при майка Яшода да се възмущават: „Синът ти е твърде палав! Краде ни маслото! Трябва да направиш нещо. Нямате достатъчно масло у дома ли?” „Не, имаме много! И Той знае, че го пазим за Него.” Обаче Той не се задоволява с това, което е запазено за Него – иска което сме запазили за себе си. Ала не можете да запазите нищо за себе си. Маканчор ще дойде и ще отнесе запаса ви.

И така, това пущи, храненето, подхранването е много естествено и сладостно чувство. Майката винаги е щастлива, ако може да нахрани детето си. Има само една личност, която е дори още по-щастлива – бабата. Веднъж Гурудев каза на един бхакта: „О, когато ти си сготвил, храната все едно е сготвена от две баби!” Така че това е още по-високата степен на майчината любов и на силата ѝ да храни. Това ни е познато и тук, на Земята: като идете при баба си, кой е първият ѝ въпрос? „Гладен ли си?” Така че пущи – да храниш, да се грижиш – е нещо естествено.

Второто е чувството, че искаш да защитаваш Кришна. Помните, разказано е колко много неща все се случват на Кришна, и затова Майка Яшода се страхува. Затова обгражда тялото Му с всякакви заклинания и защитни магически формули. Понеже знае, че Божиите имена пазят, тя слага различни имена по различните части от тялото на Кришна – за да Го предпази от опасност. Украсява Кришна с няса-мантрите, докосвайки тялото Му. А също друг очарователен случай: когато Той повдига хълма Говардхана, най-напред възрастните гопали са омаяни, но по-сетне се осъзнават: „Ами ако е прекалено тежък? Такова малко момче да повдигне цял хълм – сигурно много Му тежи, нека Му помогнем!” И го подпрели с тояжките си.

Да кажем, че това са естествени функции. Но има и още една – взаимното щастие. Нанда Махарадж много обича сина си. Той е много запленен, когато Кришна му донася чапалите, чехлите. Това е признак на най-голямо уважение – да донесеш на някого чехлите. Тогава Нанда Баба взима своя син в скута си, прегръща го и помирисва главата Му. Забелязвали ли сте това – хората имат тази естествена склонност: когато прегръщат дете, особено малко детенце, по естествен начин си врат носа в главицата му. Подсъзнателно присъства тази любяща, нежна връзка. Много хубав, деликатен аромат има там – особено у бебетата; те обикновено миришат на мляко, обаче това не е мирисът на млякото. Всъщност там можете да усетите уханието на коронната чакра на чистото дете.

Но знаете, майчината и бащината любов заслепяват. Толкова често се случва. Когато Баларам казал: „Кришна яде пръст.” Майка Яшода рекла: „О, пръст ли си ял? Я си покажи устата!” Тогава грандиозно видение се разкрило пред нея. Кришна отворил уста и Яшода видяла вътре цялата вселена, всички стихии, всички богове, всичко; видяла дори себе си как наднича в устата на Кришна. Помислила си: „Не, това е прекалено!” Тогава за щастие котката бутнала гърнето с мляко и Майка Яшода дошла на себе си. Тя затворила очи: „Не, това е невъзможно!” А когато ги отворила, отново видяла пред нея да стои просто мъничкият ѝ син.  Ако сте в това настроение, ще искате да се отървете от божественото видение. Няма да ви е нужен прабху-даршан[1], нуждаете се от своя син в живота си.

И така, ватсаля-бхава, родителското настроение, е взаимоотношение, една от основните раси. И досущ като в човешките връзки това е много всеотдайно отношение, същото е и в божествените връзки – Майка Яшода може да понесе всичко.

Също не бива да забравяме, че в тази градация на различните отношения, всяко следващо съдържа в себе си предишните. Например, в служенето се включва устойчивото съзнание на неутралността. В приятелството ще откриете и служене. А всички тези различни характеристики и аспекти на взаимоотношения участват във ватсаля – грижовност, служене и т.н.

И накрая, личната реализация на един предан: веднъж Гурудев разказа какво бе видял в Навадвип, в ашрама на Шридхара Махарадж. Там имало една възрастна двойка и Гурудев ги попитал: „Моля ви, кажете нещо за себе си?” Те рекли: „О, когато разбрахме, че можем да влезем в такава близка връзка с Всевишния, че Той да ни стане като син, че можем да се почувстваме като баща и майка, ние решихме: това е нашето място!” Виждате, всеки се вдъхновява от определено отношение, от определено настроение – затова моля ви, стремете се да откриете своето.

[1] Прабху-даршан – да видиш Бога