Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2017 вечер, Рила)

 (продължава от предишния петък)

 „Духовният учител винаги обожава в храма Шри Шри Радха и Кришна. Той ангажира и учениците си в това обожание. Те обличат божествата в прекрасни одежди и украшения, чистят храма им и извършват други подобни обожания. Поднасям смирените си почитания в лотосовите нозе на такъв духовен учител.”[1]

И така, ето още един ангажимент на духовния учител – да чисти. Той е чистач. Махапрабху много екстатично е чистел храма Гундича и е събирал повече смет от останалите. Но кое е важното тук? Важното е, че има обожание в храма. И понякога можем да си мислим, че храм означава сградата. Но всъщност храм би трябвало да означава цялата вселена, цялото битие. И каквото и да прави той – чистене, украсяване на муртите или нещо друго – то е приношение, то е служене. По същия начин, каквото и да правим ние, то също трябва да е приношение, защото живеем във вселенския храм.

Веднъж срещнах един човек, чиято духовна традиция бе забранена от закона – те бяха принудени да изоставят своите манастири, активно проповядване и т.н. Та той каза: „Ашрамите ни са затворени от 70 години, но сега целият свят стана за нас ашрам.” Такова разбиране ни е нужно. Ако имаш храм – добре; ако нямаш храм – тогава целият свят е твой храм. Нашите учители вървят из този храм и каквото и да правят, стремят се да го правят за удовлетворение на Божествената Двойка.

И кое прави учителя учител? Учениците му. А какъв е дългът на ученика? Да учи, да следва. Щом учителят прави нещата по определен начин, значи и ние трябва да развием същото настроение. Затова сме готови да му поднасяме почитта си. Ами следващият стих?

„Духовният учител винаги предлага на Кришна четири вида превъзходна храна”… Аха – значи не само чисти, ами и готви! „Когато духовният учител вижда, че бхактите са удовлетворени, ядейки бхагават-прасада, той също е удовлетворен. Поднасям смирените си почитания в лотосовите нозе на такъв духовен учител.”

Когато пея този стих, винаги си спомням една картина от 1984 г. Бяхме насядали в стаята и приемахме прасадам. Тогава Гурудев влезе и наблюдаваше как бхактите се хранят. Такава божествена усмивка грееше на лицето му! Той беше напълно, дълбоко удовлетворен, съзерцавайки тази съвсем простичка дейност. Ти се храниш, а духовният ти учител е щастлив от това – виждате ли, не е чак толкова трудно да зарадваш духовния учител. Яж по правилен начин. Храната е друг обмен на енергия. И не физическата субстанция е важна, а любящото приношение и обмяна.

 

(следва продължение)

 

[1] От песента „Шри Гурващака”



Leave a Reply