Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Стремим се да намерим себе си. Нека си представим вселенската конструкция. Светът е изграден досущ като София Мол. Огромна сграда с много етажи нагоре и много етажи надолу. Влизаш някъде в този лабиринт, разпиляваш всичките си енергии – изхарчваш си парите – и накрая искаш да намериш пътя навън.

Нулевото ниво е там, откъдето влизаш. Не зная колко нива има за паркинг? Две, три – няма значение. Материалният свят също има много нива надолу. Нека поразгледаме малко тази тема.

Тук е материалният свят, който възприемаме около себе си тъкмо в момента. Това е светът на карма – действие и реакция. Досущ като във вълшебните приказки – ако сториш нещо добро, ще бъдеш облагодетелстван. А каква е реалността? Правиш нещо добро и…? Понякога срещаме разочарование, но нищо, нека живеем в приказките! Каквото дадем, такова и ще се върне при нас. Ако причинявате на другите лоши неща – страдания и изтезания – те ще се върнат при вас; ако им правите добро, добро ще се и върне.

Материалният живот, материалната вселена е досущ като един лабиринт и този лабиринт е символизиран от раковината. Влизаме в раковината от едната страна и разбираме, че посоката е неблагоприятна. Влизаме в лабиринта, идваме на ниво нула и това е един вид неутралната равнина на вечността. Нулата се равнява на нирвана. Но не забравяйте, слизаме надолу, и първото ниво е етерът. Сега ще обсъдим различните основни елементи на материалната вселена. Етерът е много фин елемент, който прониква всичко. Макар да е материален, той е много фин. Характерната особеност на етера е звукът. Представете си, че сме в началото на сътворението. Едва що е започнало първичното сгъстяване и веднага този толкова фин елемент е проникнат от божествения звук: ом. Това е съзидателната, божествена мантра, която внася ред в хаоса.

Слизаме още едно ниво надолу – то е по-кондензирано – това е въздухът. С помощта на въздуха можем да долавяме нещата, да ги докосваме. Още едно ниво по-надолу – това е огънят – космическият елемент, който донася енергия. След това е водата, която донася живота. И накрая ще стигнете до най-плътния елемент, който е земята, материята.

Това е деградацията на възможностите – от финото стигате до все по-грубото. Земя е всичко, което е плътно. Но то е много трудно подвижно. И какъв ще бъде ефектът ако се спуснете надолу във вселенския мол? Ще последва някаква реакция – тази реакция ще бъде материалното невежество. Можем да различим материалното невежество по това, че хората се мисля за богове. От една неутрална, потенциална позиция ние сме започнали този процес на деградация и удряме дъното, когато се мислим за Бог.

Това е една тъмна област. Нека се разходим по по-високите етажи. В йога традицията се казва, че този материален свят е отражение. Има свят, оригинал на този, който виждаме сега и през който преминаваме. Затова нека се опитаме да намерим пътя навън от тези мрачни земи. Ако използваме ума си, тогава от лабиринта можем да се върнем до нивото на вечността. Това е пътят на познанието. Посредством знание можете да постигнете освобождение, спасение. Ала съществува и друг път, който не само ще ви изведе до вечността – пасивното, неутрално ниво – и това е асансьорът във вселенския мол, пътят на посветеността. Моето предложение е: нека вземем асансьора.

(продължава следващия понеделник)



Leave a Reply