


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София)
(продължава от предишния петък)
Крипадхам: За пръв път се осмелявам да споделя нещо за Шрила Прабхупада, макар никога да не съм го срещал. И въпреки че ние го почитаме по различен начин, не както в Искон, където е поставен на голям пиедестал, забелязал съм, че някак всеки предан има някаква връзка с него и мнозина го сънуват. Той се появява в сънищата им като чайтя-гуру, който ги насочва. В моя живот се е появявал по такъв начин два пъти. Първият път беше преди да срещна бхактите. Сънувах много мощен, див киртан с много бхакти, а в центъра беше Шрила Прабхупад. Събудих се в 4 ч. сутринта целия мокър и помислих, че това е някакъв кошмар. Споделям това, защото понякога нещата, които мислим за кошмари, са най-прекрасните неща, които някога сме преживявали.
Вторият път беше в период, когато мантруването не ми беше приоритет, но исках това да се подобри и тогава Шрила Прабхупада се появи в съня ми. Понякога насън се случва да се намираш на едно място с мнозина духовно извисени личности и не знаеш как си се озовал сред тях. Те си обсъждат своите неща; там беше и Свами Прабхупада, но не в своето тяло, а в друго тяло с черна коса. Обаче вътре в себе си знаеш, че това е той. Случва се. Той ми казваше защо трябва да мантрувам, как да мантрувам и много ентусиазирано ми показваше. После се събудих и мантрувах много хубаво сутринта – това беше второто ми общуване с Шрила Прабхупада. Исках да попитам дали ти, Гурудев, имаш някаква визия защо Шрила Прабхупада се явява насън?
Свами Тиртха: Ще ти кажа. Защото ако прекият ти духовен учител е много слаб и много незначителен, тогава прадядото ще дойде и ще поправи всички грешки. Сега това не е просто шоу на смирение, но наистина е така; в случай, че аз допусна някакви грешки, моите наставници ще дойдат и ще ви помогнат. Защо? Защото цялата тази институция е с вас. Не само аз лично. Аз съм ваш слуга, това е моята идентичност. Аз съм ваш слуга. Но като слуга мога да допусна някакви грешки, мога да причиня някаква вреда. Аз съм ограничен, обаче те не са. Това е системата парампара. Затова ние обожаваме този принцип, защото той никога не греши. Никога!
Въпрос на Дамодар: Бих искал да попитам нещо. Една от мантрите към Шрила Прабхупада е: намас те сарасвате деве/ гоура-вани-прачарине/ нирвишеша-шунявади/ пашчатя-деша-тарине. В тази мантра се казва, че Шрила Прабхупада се противопоставя на шунявади ученията. Но тези школи винаги си съществуват и аз не мога да разбера дали Шрила Прабхупада се бори срещу самите школи или срещу философията им?
Свами Тиртха: Много добра тема. Какво е санняс името на Шрила Прабхупада? Всъщност неговото санняс име е Свами. Така че ако искате да го повикате, той е Свами Свами. Както Свами Тиртха, той е Свами Свами, защото неговото санняс име е Свами, Бхактиведанта Свами. А каква е средната част на името му? Бхакти обозначава школата – той принадлежи на школата на божествената любов. А средната част в неговия случай, Бхактиведанта, е веданта – винаги е с три срички. Когато пристигнал в Америка, той написал една поема, в която казва: „О, скъпи Господи, моето име е Бхактиведанта, но аз нямам нито бхакти, любов, нито веданта, знание. Въпреки това съм дълбоко убеден, че святото име може да прави чудеса.”
Така че той е веданта, в изключителна степен притежава духовното знание. Ние не приемаме смиреното му мнение за самия него. Именно заради това той обикновено много ясно представя личностната концепция за обожание на Върховния, противопоставяйки се на безличностните концепции. Защото, мисля, дълбоката му убеденост била, че този любящ, личностен подход към Кришна е по-удовлетворяващ за душата и за Бога; затова е бил против инперсоналната концепция.
Веднъж той разговарял по тези теми със своите предани; той ги е обсъждал много пъти, но имало един случай, когато казал на учениците си, че трябва да имат книгите на Шанкара в своите библиотеки. Те били смаяни: „Книгите на Шанкара! Главния водач на школата Маявада?” Тогава Прабхупад казал: „Всъщност Шанкара е 99% прав. Той е велик индийски философ и има своето място. Обаче тези негови глупави последователи в наши дни – тяхното проповядване е неправилно!” Така че той цени садху, макар и да е на различно мнение, като Шанкара. Затова и е давал някои коментари към стихове на Шанкара. Но е бил много против изкривяването, което се случва понастоящем в името на Шанкара. И като цяло мисля, че той не се е борил против нещо, а се е борил за нещо. Това е далеч по-добър подход.
Понякога мислим, че е изисквал прекалено много от учениците си. Това е вярно в един смисъл, но в същото време той е бил с много широко скроен ум. Проповядването му е било много открито. Когато хората го питали: „Ако искам да се присъединя към вас, трябва ли да се откажа от религията си?” Той казал: „Не. Не е необходимо”. „Трябва ли да напусна работата си?” Той казал: „Не. Не е необходимо”. „Трябва ли да напусна семейството си?” „Не. Не е необходимо”. „Трябва ли да си обръсна главата?” „Не е необходимо”. Защо? Защото истинската връзка е отвъд тези формалности. И неговата идея била: ако срещнете християнин, помогнете му да стане по-добър християнин; ако срещнете мюсюлманин, помогнете му да стане по-добър мюсюлманин. И разбира се, помагайте на себе си да станете по-добри бхакти. Това е целта, за която трябва да се борим, всеки да напредва в съответните си житейски условия.
(следва продължение)
Leave a Reply
