Sharanagati

“Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така със сигурност ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това, защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Въпрос на Крипадхам: Възможно ли е да погледнем на този стих по различен начин? Във Втора Глава на „Бхагавад Гита” Арджуна казва на Кришна, че Го приема за свой духовен учител. И в крайна сметка този разговор е между Арджуна и Кришна, всъщност Кришна говори на Арджуна. Ако гледаме на този разговор като на разговор между гуру и ученик, може би тази инструкция се отнася до ученика спрямо учителя? Защото, в края на краищата, ние не вярваме в Кришна, ние не знаем кой е Той. Единствената вяра, която имаме, е в нашия учител. Накъдето ни води, там отиваме.

Тиртха Махарадж: В ада?

Крипадхам: Наскоро си мислех, че ако моят Гурудев ми беше проповядвал не за Кришна, а – да речем – за ярката светлина, обаче по същия начин, в същото настроение, дали щях да следвам ярката светлина? И отговорът бе: да, щях да я следвам.

Тиртха Махарадж: Но как може влюбеният в черната светлина да проповядва за бялата светлина? Невъзможно е! Невъзможно е да е по същия начин!

Но това е много хубава гледна точка, което спомена. Мисля, че твоят духовен учител е много удовлетворен. Защото Арджуна има многообразие от раса, от отношения с Кришна. На първо място те са роднини. Второ – те са приятели. И са, така да се каже, съратници. А тук, в началото, Арджуна казва: “О, аз съм Твой отдаден ученик. Моля Те, напътствай ме кое е най-добро за мен! Малко съм объркан.”

Добрият ученик всъщност е като теленце. В какъв смисъл? Не в смисъла, че се измъква и тича нагоре-надолу. Но в смисъл, че ако кравата види теленцето, тя ще дава повече мляко. Така че Арджуна се държи като добро теленце. А понякога теленцата притискат вимето толкова силно: “Дай ми още мляко! Дай ми още мляко!” По същия начин и Арджуна притиска Кришна: “Покажи ми и божествената си форма! Аз съм Твой отдаден ученик, обаче покажи ми нещо по-вълнуващо!” ала после му идва малко в повече: “О, да, това е много хубаво, но върни се в изначалния си облик, прекалено много е за мен!”

Така че виждате, в това има многообразие от отношения. Но Кришна, по много великодушен начин, винаги признава приятелството си с Арджуна. Кришна нарича Арджуна: “О, Мой скъпи приятелю!” И това показва този толкова щедър и благороден подход на висшестоящия.

Но както и да е, Арджуна казва: “Ти си моят гуру,” а сетне казва: “Ти си моят Бог!”, нали?

Крипадхам: В песента „Самсара” е същото, Гурудев.

Тиртха Махарадж: Да. Препоръчва се да виждаме Бога в нашия духовен учител. Затова този извод, че трябва да вложим вярата си в своя духовен учител, е правилен.

Обаче кой е окончателният духовен учител? Ади-гуру е Кришна. Това никога не се променя. Самаста-гуру, или множеството от гуру, може да се променя. Защото едното слънце се отразява в много малки водоеми. Така че самаста-гуру, многото гуру, са отражение на оригиналното слънце. И в определен смисъл едно водохранилище може да бъде заменено за друго. Но таттва не се губи. Може личният гуру да бъде изгубен – поради раздяла, смърт или по някаква друга причина – ала същината, таттва, никога не се губи. Гуру като принцип никога не е изгубен. Защото това е божествена милост, а тя никога не се губи!

Но веднъж един мой приятел ме запита в много съкровен разговор: “Може ли да ми кажеш нещо?” “Да, разбира се!” “Ако твоят гуру беше проповядвал будизъм, щеше ли да станеш будист?” И аз казах: “Най-вероятно да.”

Защото в началната фаза тази връзка с Шри Гуру е като любовна история. Не можеш да обясниш защо, но просто си привлечен. Защо? Защо ме обичаш? Не знам! Нима можете да дадете обяснение за любовта, за чувствата? Смятам, че е невъзможно. Чувствам се щастлив, че той проповядваше кришна-бхакти.

Ямуна: Щеше да се чувстваш щастлив и ако беше проповядвал будизъм.

Тиртха Махарадж: Но то се случи по този начин, така че няма какво да направя.

Затова можем да заключим, че взаимоотношенията между гуру и шишя не е просто да се следват някакви инструкции, не е просто официално встъпване в някаква духовна школа. Но това е връзка на обич. Много същностен, много мощен досег на любяща връзка между душа и душа. Това е и божествен шанс. Изучавайки предмета ние се научаваме как да правим нещата както трябва. `

И така, тази първоначална вяра във Върховния трябва да е много чиста. Тогава Той ще ви насочи по верния път, ще ви отведе при точния учител, ще премахне всички ненужни препятствия – вътрешни анартхи и външни капани. Тази есенциална, съкровена, изначална вяра трябва да бъде подхранвана и поддържана по време на целия път. Толкова много неща могат да се променят в живота ни. Но това трябва да е неизменно. Тази посветеност трябва да е неизменна.

[1] Бхагавад Гита 18.65