


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
Желанието – искам да притежавам, искам да свържа сетивата си с техните обекти – е съвсем очевидно. Каква е причината децата да плачат? „О, той ми взе играчката!” Така че когато сте лишени от притежанието, от наслаждаването, от свързването на сетивата си с техните обекти, вие плачете. Винаги е така. И децата поне са достатъчно искрени да ревът на висок глас. Порасналите люде на практика са същите, имат същия манталитет. Те също така искат да се наслаждават, само че не са готови да плачат за това. Но пречиствайки съществуването си можем да променим този манталитет.
А най-интересното и привлекателно свързване на сетивата с техните обекти се съсредоточава около сексуалността. Това можем да го наречем биологична обусловеност. Ако по-внимателно се вгледаме в ситуацията, ще видим че това не е нищо повече от стремеж за размножаване. Откъде идва той?
Казва че каквото е там горе, такова е и тук долу. Кришна също има тази склонност да се размножава. В началото имало само един – Той бил сам. Но му било малко скучно, макар да бил напълно удовлетворен – Бог, Абсолютната Личност е напълно удовлетворен. Но и Той се нуждае от компания. Затова започнал да проявява някои от Своите енергии. За да има обмяна – защото когато има обмяна чувствата нарастват. В крайна сметка всичко идва от Него, всичко произлиза от Него. Той има склонността да се размножава, затова и хората имат тази склонност – да разширяват енергиите си. Но докато сте с материално мислене, винаги ще пресичате границите на останалите. И тогава децата започват да плачат: „Той ми отне собствеността, той ми взе играчката.” И всеки се опитва да си я върне, а тогава другият заплаква. Така винаги има кавги.
Ако сте на това ниво, тогава се опитвате да преследвате собствения си независим интерес. Работите за него. Но като преданоотдадени ние трябва да работим за интереса на Кришна – съвършеният и всеобщ интерес. Тогава ще успеем да превъзмогнем стремежа към размножаване в грубата му, първична форма и ще съумеем да умножим енергиите си по други начини. В същото време досегът на сетивата със сетивните обекти е част от живота ни. Дори и бхактите понякога ядат. Дори бхактите правят любов със съпругите си, инак не би имало деца, които са плодът на семейството. Така че щом Бог ни е дал сетива, в това също има някакъв смисъл. Трябва да използваме сетивата си – но по правилен начин.
Кой е начинът да използваме, да ангажираме тялото? Ако идеята беше да се захванем по 12 часа с вглъбена медитация – нали знаете, още след първия час ще ви се доспи, ще се размърдате, ще се поразговорите… ще бъде много трудно да осъществите това. Вместо това какво правим ние? Работим усилено, а междувременно си и говорим, и почиваме понякога – извършваме някакви дейности. НО всички те са на основата на медитация. И така: ако започнете с медитация ще стигнете до провал. Но ако започнете с работа, ще стигнете до медитацията. Това е начинът да се установи връзка между сетивата и техните обекти.
Leave a Reply
