Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaAug
28
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 28.05.2005 вечерта, София)
Една от любимите ми истории е… то не е точно история, а по-скоро темперамент, чувство, настроение…. когато Шримати Радхарани е тъжна. Обикновено обичаме да слушаме истории, в които има радост. А радостта идва от йога или самбхога – когато влюбените се срещат, когато са заедно. Знайте че любовните истории не са измислени в Холивуд. Това е оригиналната история. Но както в истински трогателните филми винаги се говори за раздяла – понеже осъществената любов не е толкова интересна – неосъществената любов, тя е интересната! Има тъга. Има болка. Но все пак тази болка е толкова дълбоко емоционална, че на нас историята ни харесва. Подобна любовна история става хит в киното. Милиони хора отиват да видят филма. Свързано е с тези чувства… Когато Радха и Кришна се срещат – това е радост, много силно и много възвишено чувство. Но когато са разделени…. тогава чувствата са дори още по-дълбоки. Само си представете; ето сега ние седим тук заедно, обменяме тези мисли – и е екстазно! Много е хубаво, много удовлетворяващо. Но когато си идете у дома и започне да ви липсва компанията на Шрила Садху Махарадж – тогава ще можете наистина да оцените скъпоценността й. Да бъдем в йога, да имаме общуването е много хубаво. Но когато ни липсва тази връзка, чувството е дори още по-проникновено. Така че срещата между Радха и Кришна е много интензивна и възвишена, в това няма съмнение. Но Тяхната раздяла… Когато има НУЖДА – тогава е много по-интересно.
И понякога тези чувства са толкова силни, че Радхика е близо до смъртта. Температурата Й се покачва, след това спада почти до ледена студенина. Цялото Й тяло е пресъхнало – в него липсва елементът вода…. Жизнената енергия почти Я напуска… Тя не диша, едва диша… Всички във Вриндавана са напълно съкрушени… Защото Вриндавана си няма крал, това не е кралство, това е краличество. Вриндавана си има една-единствена Кралица. И без тази Кралица цялото селце загива!
Друг път, когато Кришна Я е огорчил твърде много, Тя просто се свлича на земята… неспособна да промълви и дума… толкова дълбоко поразена от чувства, толкова разочарована, че може единствено да драска някакви фигури в пясъка… Това ми е любимата история….
И когато видя бхактите в същото угнетено настроение, това направо ми разтапя сърцето. И аз правя всичко възможно, та те да се доближат до тези чувства, до божествените дълбини на раздялата.
Единственият проблем с раздялата е мисълта, че това е единственият път..