Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 28 май 2006, София)
Когато Бог идва на земята, това означава че Той освобождава цялата вселена. Въпреки това ако някой желае да остане тук, може да остане. Но актът на освобождаване на цялата вселена е сторен. Сторен е принципно; може би технически аз не участвам в това, но то е направено.
Понеже нещата и събитията във вселената са плаващи, проявяващи се на различни нива. Може би ние виждаме само едно измерение и сме неспособни да съзрем другите измерения. Може да си мислим, че тук седим петнайсетина човека, но кой знае колцина ангели, полубогове, древни бхакти и бъдещи бхакти са още с нас? Ние виждаме само едно измерение.
Когато в „Чайтанйа Чаритамрита” се споменава за оризовия фестивал – раздавали ориз с кисело мляко, било много радостно празненство с раздаване на прасад – там се казва, че присъствали стотици хиляди, милиони бхакти. Възможно е да са били едва дузина – видими за очите – но невидимите са били милиони. Може би това което ще кажа звучи малко еретично, но понякога шастрите използват някои изрази просто за да покажат достойнствата и мащаба на това, което се случва. Не бива да приемаме това буквално. Разбирате ли, имам много нива на истината, на реалността.
Да се пресметне времето е доста изискваща задача. Защото то всъщност не съществува. Въпреки всичко ние сме под контрола на времето – тази божествена енергия на Кришна. Но времето е малко оплетено. Има го, но не можем да го уловим. Часовникът не отмерва времето, той просто показва, че нещо преминава. И обикновено хората казват: „О, времето отминава.”, а времето се смее: „Не, хората отминават.”
Деш – или мястото – е също много интересно измерение; не само времето, но и мястото е много интересно. Представете си когато сте навън в природата как възприемате пространството? Оглеждате се наоколо и всичко е обло. Но когато седите тук, всичко е правоъгълно, изкуствено. Естествените измерения са винаги заоблени. Когато възприемате пространството, оглеждайки се наоколо си, то също е кръгло – такова е природното обкръжение. Дървото расте цилиндрично, обло. Но ако го отсечете и го сложите на покрива, то е правоъгълно. Затова застроените градове, например, не са кой знае колко естествени. Те ограничават съзнанието ни и го правят също така ъгловато, остро. Не така меко, нежно, заоблено, все-обгръщащо както в природата.
Много е важно да разбираме пространството около себе си. Изкуственото пространство ни ограничава – пълно е с врати, бариери, улици – тук всичко е ограничено. А естественото пространство се разтваря за нас.
Пространството притежава тези две функции: едната е ограничението, другата откритото поле. Докато се намираме на ограничено ниво на съзнание, пространството ще ни ограничава. Когато сме на освободеното ниво, пространството ще се превърне в истинско деш. Деш или кшетра. Кшетра означава поле, полето на дейността. По този начин пространството ни е дадено за да извършваме някакви дейности. Всъщност в материалното съзнание хората също правят това – строят градове, фабрики, какво ли не – изпълват пространството около себе си. Защото не харесват празните пространства. Това се нарича „ужас от пустотата”. Затова и младежите правят онези рисунки по стените – графитите – защото не обичат празни пространства. Или пък художниците – обикновено те искат да украсят всичко. Така че ние искаме да изпълним пространството което имаме с делата си, нали?
И тъй, ако животът ни е даден като поле, ние трябва да го изпълним с дейностите си. И тези дейности трябва да са духовни дейности, ако искаме да постигнем духовни цели. Затова трябва да изпълваме това поле, пространството около нас, с духовни обекти така да се каже, с духовни дейности. По този начин пространството няма да ни ограничава, но ще ни помага да изразим вярата си. Това е деш – полето на дейността ни.


Leave a Reply