Sharanagati

(продължава от предишния брой)

Ако се върнем в началото – че Брахма получава наставления как да се справи по-добре със задачата си – Кришна започва тези наставления със себе си. Точно както в „Бхагавад Гита”: ахам, Аз съм. Тук също казва: “Аз съществувах преди, съществувам сега и ще съществувам след това.” И така, фокусът на вниманието е върху Него, тъй като Той описва себе си като най-важния елемент на миналото, настоящето и бъдещето. И същевременно, почти веднага разширява визията ни, защото описва времето. Той говори за минало, настояще и бъдеще, но всъщност има предвид вечността. Защото какво има да се говори за някакъв кратък период от битието? Тук-таме някоя юга или калпа, плюс-минус няколко милиона години… Той описва вечността. Продължителността на живота на вселената е триста и единадесет трилиона години. Доста дълго. Но се казва, че това е по-кратко от мигване на окото за Кришна. И защо на второ място Той наставлява Брахма за времето; на първо място за себе си, а на второ за времето? Защото Той – а трябва да разберем, и ние – сме вечни души.

А след като си вечна душа, нима трябва да пропиляваш дори миг от живота си? Можеш да си кажеш: “Е, щом сме вечни души, значи имам време. Вместо да се занимавам с тези медитации, които отнемат толкова дълго време, днес отивам в голф клуба.” Или някаква друга изключително неотложна заетост. Занимаваме се с толкова много глупави неща. Но какъв ще бъде резултатът накрая? Когато застанете пред Ямараджа и той попита: “Е, скъпо момче, как прекара живота си?” “Ами, аз членувах в голф клуба.” “Двойка.” “И освен това четях вестници. И бях много послушен последовател на телевизионния гуру. И т.н. и т.н” Можете да си представите положението си тогава: “Ах, сбърках! О, Господи!” Ала вече е твърде късно, трябва да платите цената. По-добре да сме нащрек сега. По-добре да се боим отколкото да бъдем изплашени.

Трябва да разберем, че сме вечни души. И ако имаме това осъзнаване – че сме вечни искрици от Кришна, които Му принадлежат – тогава много проблеми ще отпаднат от съзнанието ни. Затова в този първи стих Кришна говори за себе си и за времето. По-нататък той ще продължи с описание на илюзията. Защото задачата на Брахма е да сътвори света, който е във властта на илюзията. Ние също трябва да научим нещо за илюзията. А по-добре да го научим в храма и по време на лекция, отколкото да излезем навън и да добием пряк опит. Но по този въпрос ще говорим утре сутрин. Защото илюзията е толкова плашеща тема, че ще сънуваме страшни сънища и кошмари, затова не я обсъждаме вечерно време. Вечерната тема е единствено Кришна; това ще ни донесе умиротворени и красиви духовни сънища.