Archives

Calendar

September 2021
M T W T F S S
« Aug    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




как си

(от лекция на Свами Тиртха, 09.10.2016, Лудащо)

В началото на живота си мислите: „О, много е лесно.” После средната част е малко по-сложна; ала накрая отново всичко би трябвало да е кристално ясно и съвсем просто. Основните неща са съвсем простички. Неважните неща винаги са сложни. Аз съм душа от духа, принадлежа на Кришна, между нас има жива връзка на обич – такава е мъдростта на Ведите в три кратки точки. Може би имате някакви теми, които да обсъдим?

Манохари: Гурудев, текстът, който чете вчера за истинския ученик – може ли да се намери някъде?

Свами Тиртха: Той е пиратско издание – не е одобрен и не е легален. Тайно послание е.

Манохари: Защото иначе ти винаги цитираш източника. Но този път не.

Свами Тиртха: Понякога казвам откъде е, друг път не казвам. Идва от Акашиевите Хроники. Но хареса ли ви? Мисля, че изразява желанието. Защото преди това е цитиран един красив пример от Упанишадите, когато бащата изпраща сина си да изучава „Бхагаватам”. После когато синът се връща бащата го пита: „Е, изучи ли „Бхагаватам”?” „Да, татко, изучих всичко!” „Уф, нищо не си изучил, връщай се при учителя си!” Връща се той след още една година и бащата пита: „Скъпи синко, сега вече изучи ли го?” Казва: „Миналия път си мислех, че съм го изучил, но не бях. Обаче сега вече съм го изучил.” „Връщай се обратно!” На третата година момчето идва: „Изглежда, че нищо не съм научил.” „То се знае! Сега вече наистина можеш да отидеш и да учиш.”

Тук Мохан също си мисли: „Имам отговорите! Първи, втори, трети…” А след това се отказва. Именно това трябва да почувстваме; дали отговорът е истински или не е истински. Учителят иска да наблегне на това: „Замълчи! Сега не е време да говориш, време е да слушаш.” Мисля, че това добре описва ситуацията. Харесва ми и молбата накрая: „Моля те, питай ме отново кой е истински ученик, защото аз искам да бъда такъв. Това съм аз!” Красиво е.

Защото знанието е интелектуалната страна, а реализацията е мистичната страна. Така че можем да говорим на какви ли не теми; но каква е същината, каква е основата, на която стъпваме, каква е реалността на това, за което говорим? Дали са просто празни думи или действително се опираме на нещо? Мисля, че това е много по-важно от обикновеното знание или интелектуалните способности.

Наскоро един предан, който е добре запознат с Джйотиш[1] ме попита: „Знаеш ли колко сила има интелектът в Дванадесети Дом, който отговаря за освобождението?” Предположих: „Ами, според мен, нула?” Той отвърна: „Да, кръгла нула.” Така че вашето спасение не зависи от мозъка ви, друго е важното. Именно тази друга способност трябва да развиваме. Защото това е, което ще ни помогне. Какво е казано в Упанишадите за многото знание? Дори да слушаш много, дори да знаеш много, божественото познание не се разкрива. То се разкрива единствено за онези, които имат тази фина способност.

При все това е добре да знаем за какво говорим. Информацията също е нещо важно. Но не е най-важното. Не е то.

Защото това, което виждам е, че най-напред хората са очаровани от новата информация – каквато и глупост да чуят им харесва. Ала рано или късно нивото на разбиране и на имунитет от разни странни идеи се покачва – те ще бъдат предпазени от тях. И ще започнат да търсят нещо истински съществено. Така че мисля, това е следващата стъпка – след като гладът за нова информация се засити, те ще потърсят по-надеждни източници. Тогава идва нашият ред.

Но моля ви, не забравяйте, това е важно: не става въпрос само за организиране, събиране и вършене на нещо – но стремежът винаги трябва да бъде как да удовлетворим Кришна. Защото каквото и да правим, трябва да го посвещаваме. Така че въпросът не е, че можем да организираме нещо добре или че сме силна група – не! Не това е важното. С действията си трябва да се фокусираме върху служенето. По-висшата връзка трябва винаги да присъства. Инак е на практика невъзможно да превърнете действията си в истинско духовно, трансцендентално приношение. Това трябва да е целта: винаги да се стараем да удовлетворим Божествената Двойка. Атманам атмана – чрез душата да търсим Свръхдушата. С най-доброто, което имате, стремете се да служите.

 

[1] Хиндуистка астрология



Leave a Reply