Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Всъщност това, което е споменато в „Йога Сутрите”, са основните йога практики като цяло. Но каква е специфичната характеристика на бхакти като практика? Всички велики светци и пророци на бхакти дават своите тълкувания. Едни казват, че специфичната характеристика на бхакти е стремежът да се прозира божествената същност навсякъде. Други казват, че бхакти е да си се посветил в служба на Бога. Или да следваш тези правила, препоръки и забрани много задълбочено. А пък Нарада Муни казва, че бхакти е божествен нектар. А да сме отделени от нашия любим Бог е най-голямата болка – това е бхакти. Така че трябва по-фино да настроим разбирането си за йога като цяло и по-специфично за бхакти-йога.

В действителност в нашите практики са включени всички останали части и духовни практики на йога. Йогите най-общо практикуват асани; а каква е нашата асана? Да седиш на лекция два часа – какъв голям самоконтрол! Каква е нашата прана-яма? Да пееш толкова много, че гласът ти да се изгуби. А какъв е нашият контрол над ума? Да помним тези, които обичаме.

И накрая ако позволите да споделя нещо лично, което се случи с нашия Гурудев. Веднъж пътувахме към вкъщи, към главния му ашрам. Той се връщаше от пътуване по света, където се бе срещал със свои духовни братя и старши наставници, и бе насъбрал много – не просто информация, а впечатления. И споделяше впечатленията си – някои хубави, някои не толкова радостни. Беше в много сериозно настроение. Споделяше и разпитваше за разни неща. Затова започнахме да докладваме. Пътувахме 6-7 часа, а той през повечето време мълчеше; беше смазващо мълчание. Понякога казваше нещо, което да ти разбие сърцето. Друг път казваше нещо да накара душата ти да полети. Например, трябваше да минем през място, където служеше един бхакта, но той вече беше тръгнал от този ашрам, за да се включи в празненствата в Нанда Фалва. И когато казахме на Гурудев, че този предан го няма вече там, за да ни инструктира той каза: „Невъзможно! По времето на Прабхупад не можеше да става и дума да отиваш от едно място на друго без разрешението на духовния учител – невъзможно!” Това беше нещо, което да ти стегне сърцето. Да те накара да се замислиш: „Дали самият аз действам с благословиите на духовния си учител или не.” Последва нов половин час мълчание. Време за размисъл. Но когато започнахме да му докладваме, по онова време един от духовните ни братя беше наистина в пълен екстаз. Ставаше пръв, лягаше последен, беше готов за всякакво служене и наистина компанията му тогава беше като истинска глътка екстазна преданост. Така че едва намирахме думи да изразим чувствата си към него. Тогава Гурудев се промени. Той мантруваше, вдигна ръце нагоре и каза: „Това е животът – да славиш бхактите! Това е истинският живот!” Това беше нещо, от което душата ти да полети, но определено бе последвано от друг половин час дълбоко мълчание.

Така че всички практики на останалите школи на йога са включени в нашата. Но за да овладеем ума си, най-добре е да славим другите.

Ето, сега знаем как да бъдем истински кандидати за маха-врата, за този велик обет за съвършенство. Когато сме вече на кукичката, когато не можем да сторим нищо, за да избягаме, тогава нашите врата, тапа, мантра и джапа – нашите обети, отречения, медитации и мантруване – са по-сигурни.

(следва продължение)