Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Манджари: “За този, който е победил ума, умът е най-добрият му приятел; но за онзи, който не е успял да го стори, умът ще си остане най-големият му враг.”[1] Гурудев, чували сме много примери, когато умът може да е най-големият ни враг. Но чуваме, че може да е и най-добрият ни приятел. Как той ни е най-добър приятел?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос, благодаря ти. Защото както ви казах, умът има двойна природа – понякога е последица, друг път причина. По същия начин той би могъл да бъде враг, а трябва да бъде добър приятел. Така че не е много хубаво да сочим ума за враг, защото той е и приятел. Ако наричаме ума си едностранчиво единствено враг, тогава ще поставим собствения му ум на изпитание. Ако остане спокоен, значи умът ни притежава умствен покой. Обаче ако умът ни се разстройва от това, че го наричаме враг, тогава значи му липсва покой на ума.

Но това, което ти спомена, е много сериозна и много важна тема. Защото умът, интелектът и фалшивият егоизъм са отражения на една и съща фина структура в човешкото същество. Те са различни аспекти на един и същи елемент. И след като умът ни има способността да избира, да предпочита, трябва да я прилагаме. Казано е: “Трябва да вземеш златото дори от купчина с боклук”. И също “Трябва да вземеш достойната съпруга, дори да е от недобро семейство”. Така че след като имаме тази способност да подбираме, трябва да я прилагаме. На други места се казва, че интелектът ти може да бъде твой гуру. Много пъти сме чували съвета: „Не, не, не, нашият ум, нашият интелект не може да са наш гуру, наш водач, наш учител.” Защо? Защото ако умът ни не е пречистен, тогава тази сила или способност да взима вярното решение не е проявена и не можем да подбираме правилно. Но ако умът ни е пречистен, тогава той ще ни води по верния път. Затова се казва: винаги трябва да приемаш съвета на висшестоящите и да намираш подслон, да следваш напътствията на учителите, да търсиш духовна компания, садху-санга. Но какво става, ако няма садху-санга? Какво да правим, ако няма садху, които да ни напътстват? Това е голям проблем. Какво да сторим тогава? Тогава, казва се, шастра може да бъде твой водач. Шастра може да бъде за теб и садху-санга, или дори собственият ти ум и интелект могат да са твой гуру. Този аспект се нарича съвест. В най-критичните ситуации трябва да се консултираме с този водач – той е там. Имали ли сте шанса да се срещнете с това съкровено водачество? Имали ли сте някога шанс за това? Трябва да сме способни да отсъдим дали ни говори умът или нещо друго, нещо по-дълбоко. Тогава умът ни ще бъде най-добрият ни другар.

Така че трябва да сме великодушни към своя ум. Не е само едната страна на въпроса: „той е единствено враг”. Не, той е и помощник. Защото нашите чувства, силата на волята ни и мислите ни се намират там, в нашия ум – той е мястото, където те се събират, където врят. Нима силата на волята е нещо лошо? Не, тя е много значима. Нима мислите ви са нещо лошо? Не, те са много необходим елемент. Какво пък да говорим за чувствата ни? Защото така, както аз виждам и разбирам нещата, хората са емоционални същества. Те не са същества на силата или на интелекта – е, отчасти са – но в крайна сметка са емоционални същества. Дори най-яките мъже се разтапят като видят бебе. Така че такава ни е в края на краищата природата. Ние сме емоционални същества, затова грижата за емоциите е много важна по духовния път. Затова и ние практикуваме един много специален тип йога – йога на божествената любов, бхакти-йога. Защото тя ще установи връзка между нашата истинска природа, духовната ни, любяща природа, и Бога; връзка, основаваща се на обич, основаваща се на емоционален досег.

И има мерило за любовта. Колко обичате джоба си? Мисля, че доста си го харесваме. Той е нещо много важно за нас. Колко обичате животните си, домашните си любимци? О, те също са много важни, насочваме толкова много внимание към тях. Колко обичате ближните си? Не кой знае колко, но… А колко обичате себе си? И накрая трябва да попитаме колко обичате Бога? Защото каквото и признание да отдадем на всички тези елементи, които споменах – включително членовете на семействата ни, разбира се, тях обичаме толкова много – трябва да се запитаме: „Колко обичам моя Върховен Бог?” Това е окончателното мерило: колко обичаме Всевишния? А какво е едно от определенията за любов? “Любов е когато често си мисля за теб. Любов означава: “Често се сещам за теб.” Така че ако обичате Бога, няма как да не мислите за Него. Тогава ще ви се дадат сили, ще ви се даде интелект, препятствията ще бъдат отстранени, дивото животно вътре във вас ще се укроти и на повърхността ще се прояви изначалната ви природа, която е сат-чит-анадам, вечна, съзнателна и блажена. Така че истинският контрол над ума ще ви донесе тази реализация и тази визия по отношение на останалите – че те също са сат-чит-анандам, души. Не сте само вие.

Затова, макар да е популярна тема на обществени лекции да се подиграва, да се иронизира ума, моето разбира не е, че трябва да се отнасяме към него много добре, защото той е много полезен инструмент за постигане на цели, намиращи се отвъд ума. Звучи ли ви разумно – да използвате ума за постигането на нещо отвъд ума? Но това е мистичен процес. Има неща, които не разбираме, и е добре да е така.

(следва продължение)

[1] “Бхагавад Гита”, 6.6