Sharanagati

Не бива да се подбиваме, да сме несериозни по време на лекция. Ако идваме и сядаме тук, това не е някакво социално събитие, не е конференция – това е възслава на Бога. Не е шега! Пеенето на песен, пеенето на мантра е като вълшебен килим, който ни отнася на друго ниво на съзнание. Но ако телефонът ви иззвъни, не само ще изпуснете влака, но ще притесните и останалите. Възслава на Бога – нека отдадем дължимата почит на това събитие. Защото то е момент на пробив, тук и сега. Затова трябва да вложим цялото си внимание, инак то няма да се случи. Каквото посеем, това и ще пожънем.

Много ми е трудно да говоря за такива елементарни неща като „внимавайте по време на лекция”. Но аз повтарям с цялото си смирение: моля, внимавайте по време на лекция. Ако запомните това, после ще можете да го разширите и да внимавате по всяко време.

Веднъж имаше един бхакта, който сутринта получи заръка от духовния си учител и вложи всичките си усилия да я изпълни, работейки усилено през целия ден. А вечерта имаше лекция. Разбира се, той беше толкова изтощен, че почти се беше сринал заради отдаденото си целодневно служене. Тогава учителят му видя, че младежът просто заспива и му каза: „Върви, почини си. Ти цял ден си слушал лекция върху „Бхагаватам”. Но за всички онези, които са се мотали насам-натам целия ден, беше задължително да останат.

Така че лекцията не е въпрос на свободен избор: „Сега ще приключи философстването и ще дойде ред на прасадама – ще ида тогава.” На много места за да получиш чиния с божествена храна, трябва да си изслушал лекцията. В което има смисъл. Макар да сме съгласни, че бхактите са на мнението: „Аз дойдох заради прасадама” или „аз останах заради прасадама”. Малцина казват: „Дойдох заради лекциите.” А още по-малко ще кажат: „Аз останах заради лекциите.”

Може би главите ни са някак непропорционално оформени. Долната част е малка, а горната голяма. И въпреки това вие идвате заради долната половина? Би трябвало да идвате и за тази половина, моля ви!