Sharanagati

Вниманието на възвишената душа

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

Свами Тиртха: Продължавайки нашето четене от „Чайтаня Чаритамрита“, най-напред трябва да си припомним какво се случи, какво беше заключението от предишните ни сесии?

Премалата: Че в нашето село никой не гладува.

Рамвиджай: Че приемането на прасадам е универсална духовна практика.

Свами Тиртха: Можем да добавим и, че обичайно ние си носим предходните обусловености – независимо дали са материални или духовни. И всички се съгласихме, че непривързаността и удовлетворението са два ключови фактора за успех в живота.

И така, Мадхавендра Пури уредил всичко за обожанието и служенето към Гопал във Вриндавана. И Първо отишъл в Бенгал, а след това продължил към Южна Индия.

„Когато отиде в Южна Индия, Шри Мадхавендра Пури посети Ремуна, където се намира Гопинатха. Като видя красотата на муртито, Мадхавендра Пури бе поразен. В коридора на храма, откъдето хората обичайно виждаха божеството, Мадхавендра Пури пя и танцува. После той седна там и попита един брахмана какви видове храни предлагат на божеството. От прецизността на приготовленията, Мадхавендра Пури разбра в заключение, че се предлагаше само най-добрата храна. Мадхавендра Пури си помисли: „Ще попитам свещеника какви храни се предлагат на Гопинатха, така че като готвим в нашата кухня да можем да предложим подобни храни на Шри Гопала”. Когато браминът свещенослужител бе запитан по този въпрос, той подробно обясни какви видове храни се предлагаха на муртито на Гопинатха. Браминът свещенослужител каза: „Вечерта на божеството се предлага сладък ориз в дванадесет глинени съдинки. Тъй като вкусът е досущ като нектар (амрита), сладкишът се нарича амрита-кели. Този сладък ориз е известен по целия свят като гопинатха-кшира. Той не се предлага никъде другаде до света”. Докато Мадхавендра Пури говореше с брамина свещенослужител, сладкият ориз бе поставен пред муртито като приношение. Чувайки това, Мадхавендра Пури си помисли: „Ако без да поискам ми дадат малко сладък ориз, бих могъл да го опитам и да направя подобно ястие, което да предложа на моя Бог Гопала”. Мадхавендра Пури много се засрами, когато пожела да опита сладкия ориз, и веднага започна да мисли за Бог Вишну. Докато мислеше за Бог Вишну, предлагането приключи и започна арати церемонията. След като приключи аратито, Мадхавендра Пури предложи почитанията си на божеството и след това напусна храма. Той не каза нищо повече на никого.”[1]

Мадхавендра бил много отдаден служител на Гопал. Понеже той бил намерил Гопал, двамата имали връзка: той направил храм на Гопал, поставил началото на обожанието на Гопал – въобще бил запленен от Гопал. Затова където и да отидел си мислел за Гопал. „Да, това е един чудесен човек – можем да го поканим в служенето към Гопал. Да, в планините Малая има много хубаво сандалово дърво – ще донеса такова за Гопал. Тук, в този храм на Гопинатх в Ремуна, има много хубав сладък ориз – мога да направя такъв ориз и за моя Гопал.“ Всичко свързвал със своя любим Гопал.

Такова чувство трябва да развием, такова настроение. Ние като цяло го имаме: „О, каква хубава кола, ще ми се и аз да имам хубава кола! Съседът има такава голяма къща, о, и аз искам голяма къща!“ Така че ние го имаме този инстинкт; нужен е само мъничък фокус, малко фина настройка.

Обаче какво се случва тук? Само щом си помислил: „Ще ми се да го вкуся тайничко. Ако някак успея да го получа, ще мога да го опитам и сетне да го сготвя“ – той си рекъл, че е сбъркал, понеже искал да се наслади на ориза преди да бил напълно предложен на божеството. Възвишените души обръщат огромно внимание на тези неща. Да вземем за пример гхи-лампата. Обикновено в стари времена гхи-лампата се използвала, за да освети муртите. Понеже в храмовете нямало осветление, пуджарите се нуждаели от тази мъничка гхи-лампа, за да покажат муртите. Когато хората идвали, те им показвали: „Ето го нашето божество. Ето го лицето Му. Ето ги лотосовите Му нозе” – та да могат хората да видят. Това е практическата полза при поднасянето на гхи-лампата. Обаче гхи-лампа основно се поднася заради Кришна. Тази светлина е за Него, огненият елемент е Негов. Затова в някои храмове поднасят две гхи-лампи – една за Него и една за полза на другите. Това е много красиво – едната е за служенето към Всевишния, а другата – да служи на хората, на посетителите.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.112-4.122