Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

И как да поддържаме огъня жив? Трябва да го подхранваме, нали? Хранете огъня. Влагайте всичко, което е необходимо за служенето и за духовното ви израстване, давайте го! Животи наред сте събирали съчките. Учителят ви ще запали пламъка, той ще даде искрата. А Кришна ще осигури гхи. Ако разполагате с тези съставки, ще имате много хубав, много мощен огън.

Така че това е. Да го кажем накратко, ако искате да се отървете от какъвто и да било вид блокаж – а ние разгледахме само един тип, слабостта на сърцето, която се случва, така че недейте да се изненадвате като ви връхлети – трябва да знаете метода как да надмогнете такива трудности: чрез позитивно практикуване на ценностната система. Тогава можем да очакваме по-нататъшните стъпала в този постепенен път – в крайна сметка да достигнем до ручи, по-висшият вкус. И ако имате ручи, това означава, че сте се пречистили от всички анартхи, че вече няма спънки. Не си мислете, че ручи е нещо толкова необикновено, та е невъзможно да се постигне. Напротив, възможно е. Ако отдадете живота си, нима можете да си го вземете обратно? Не можете да си го вземете. Ако си мислите, че си вземате нещо, това значи, че не сте го били дали. Но ручи означава: „Толкова съм убеден, че съм дал всичко, вложил съм всичко“. И може да си мислите, че това е краят на духовното развитие, но то е едва междинна степен. Предстоят още стъпала.

Казва се, че колесницата не може да върви на едно колело, нужни са минимум две, за да тръгне. Едното колело е готовността на човека – вашата посветеност, вашата действеност. Другото колело е благословията на Всевишния. Тогава духовната ви колесница ще тръгне. Ако се радвате на божествената благословия и ако самите вие допринасяте, ще постигнете целта си. Това е смисълът – отглеждайте позитивните ценности; след това ще постигнете стабилност в служенето – ништха; а после ще добиете и по-висшия вкус – ручи.

Разбира се, има още много различни степени. Като например асакти – което е привличане, по-висш тип привързаност. Сетне идва бхава, началната фаза на божественото любящо служене. И накрая према, която е съвършената степен на преданите чувства. Такава е последователността, посочена от Рупа Госвами. И тя е нещо много важно, което трябва да знаете наизуст. Така че, моля ви, научете я! Адау шраддха татах садху-санго ‘тха бхаджана-крия/ тато ‘нартха-нивриттих сят тато ништха ручис татах/ атхасактис тато бхавас татах премабхюданчати/ садхаканам аям премнах прадурбхаве бхавет крамах[1]. Да дойда и от сън да ви събудя – трябва да я знаете. Тогава ще можете винаги да виждате: „На кое стъпало съм? Имам ли ручи, по-висшия вкус? Или по-добре да се фокусирам върху култивирането на позитивните ценности, за да надмогна анартхите си.“ Затова моля ви, не приемайте този съвет на ачариите за някаква теория. Прилагайте, прилагайте! Изследвайте себе си в лицето на това огледало – докъде съм стигнал?

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху“ 1.4.15-16