Calendar

February 2019
M T W T F S S
« Jan    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




27750226_10215514171594213_6329363684415954180_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

Въпрос на Парамананда: Имам въпрос за мантруването. Веднъж по време на посвещение Шрила Шридхара Махарадж казва, че мантруването без броеница е липса на служене към Радхика. Не е служене. Бихте ли обяснили какво означава това и защо е така?

 Свами Тиртха: О, това е твърде висше. Сложно е, не знам. Шрила Шридхара Махарадж е много божествен. Аз съм щастлив ако мога да получа няколко трохи от неговото чапати, а не да се храня на трапезата му.

Но ти попита за мантруването и аз много се зарадвах на тази тема. Защото какво е мантруването? В началото начинаещият бхакта може да си мисли: „О, аз възпявам светите имена. И аз мога да използвам маха-мантрата за своето пречистване.” Или „Аз мога да се възползвам от маха-мантрата, за да постигна духовните си цели.” Което е груба злоупотреба. Всяко нещо, което е по-висше от нас, не бива да го използваме; трябва да му служим и да го ценим. Така после ще разберете: „Не мога да използвам маха-мантрата. Има само една причина да възпявам тази мантра и тя е да славя Бога.” Това е по-добро разбиране, но все още не е краят на историята, защото още по-нататък ще разберем, че мантруването е възхвала на срещата между Радха и Кришна.

И така, повтарянето на маха-мантрата няма функцията на обикновените мантри. Тя е встъпване в много специфичен и възвишен тип духовен мистицизъм. Въпреки че е открита, публична мантра.

Но най-висшата версия е, когато мантрата иска да бъде повтаряна. От начинаещата степен, когато „Аз казвам мантрата”, трябва да стигнем до оттатъшната страна – че мантрата иска да бъде повтаряна. Маха-мантрата се нуждае от хора, които да я възпяват. Толкова е прекрасно да има покана свише! Не вие използвате или злоупотребявате с една духовна възможност, а сте поканени и въвлечени в много фин и много висш тип служене.

И маха-мантрата е съвсем простичка мантра – само три думи. Това не са осемнайсетте хиляди стиха на „Шримад Бхагаватам”. Само три думи: Харе, Кришна, Рама. Ако попитаме коя е най-често повтаряната от ваишнавите дума, някои може да си рекат: „Кришна”. Но това е грешка, не е „Кришна”. „Харе!” „Харе” се споменава много повече пъти в мантрата, било от „Кришна”, било от „Рама”. Оттук ясно личи кой е най-важният в тази мантра. На чие име се набляга още, и още, и още.

Същевременно тази мантра в действителност е есенциалното резюме на нашата философия. Защо? Кое е най-висшето ниво, върховната концепция в нашата философия?

Парамананда: Радха-дасям?

Свами Тиртха: Махапрабху би казал: „Влез по-надълбоко!” Не е радха-дасям, служенето към Шримати Радхарани. Какво е чувството на Шримати Радхарани? Раздяла! Най-общо религията означава просто: „Искам да се доближа до Бога! Искам да съм в компанията на Бога! Търся Го.” Това е добре. Но по-висшата степен на същото духовно търсене, където чувствата са много по-интензивни, е когато сте разделени от Него. Когато сте заедно с някого, приемате това лековато. Фамилиарността донася презрение. Обаче ако някой ви липсва, тогава чувствате нуждата.

Но тогава по какъв начин раздялата се съдържа в мантрата? Как присъства там по скрит начин? Много лесно – Радхарани не е спомената директно. В други главни мантри на други сампрадайи (школи) например съществува мантрата Радхе-Шям: Радхе-Кришна, Радхе-Кришна, Кришна-Кришна, Радхе-Радхе. Радхе-Шям, Радхе-Шям, Шям-Шям, Радхе-Радхе[1]. Радха-Кришна-Шям. А тук – Харе-Кришна-Рама. В нашата маха-мантра Радхарани е скрита, не е директно спомената. Това е много висше разбиране. Не е пряко назоваване на нашата възлюбена, а индиректно – свакия и паракия. Радхе-Кришна Радхе-Шям – това е свакия, официално. Харе-Кришна е отвъд тези ограничения. Така че това е отворена мантра, не е тайна. При все това е изключително тайна, върховно секретна! И нашите ачарии дават своите тълкувания на маха-мантрата. Някои от тях бих изрекъл тук, други не бих изрекъл.

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, споменахте, че в мантруването има няколко степени. Интересува ме втората част във връзка с обожание. Какво трябва да направи човек, който осъзнава, че трябва да обожава, но не може. Теоретичното разбиране е налице, той знае, че това трябва да се прави, обаче не може да го извършва правилно вътрешно. И мантруването му се превръща в оскърбление.

Свами Тиртха: Веднъж един млад бхакта попита Гурудев: „Чувствам, че ако предлагам храната си на Кришна, това е оскърбление. Затова ми е неловко да предлагам храната си.” Тогава Гурудев каза: „Е какво, бхога[2] ли искаш да ядеш? Може днес това да е за теб някаква ритуална формула, но въпреки всичко трябва да го правиш! За да се превърне в чисто предано служене.”

Мисля, че е много подобно с всеки друг вид служене, включително и с мантруването. Дори и да не чувстваме висшия екстаз, който описват ачариите, трябва да го правим – стараейки се да избягваме грешките и да подобряваме качеството на своето мантруване. Защото това е начинът да стигнем до по-дълбоко осъзнаване. Не се притеснявай, Кришна чува молитвите ти! Божественият звук е пряка връзка, градски разговор.

[1] Маха-мантрата на Нимбарка Сампрадая

[2] Неосветена храна

 



Leave a Reply