Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Дамодар: Имаше една дискусия – върху какво трябва да се концентрираме повече: върху личността на гуру или върху гуру-таттва (гуру принципа)? Медитирал съм много върху тази тема и бих искал да споделя своето мнение, но същевременно това ще бъде и въпрос. Всъщност ако разберем гуру-таттва, това би трябвало да е по-важно и по-съществено. Защото проумеем ли принципа, със сигурност би следвало автоматично да се отнасяме правилно и към собствения си гуру.

Свами Тиртха: Да се надяваме.

Дамодар: От друга страна е много по-лесно да го приемаме за личност, някаква личност.

Свами Тиртха: Не някаква личност. Специална личност! Не каква да е личност. Та това ли е въпросът ти?

Дамодар: Първоначалният въпрос е върху какво трябва да се концентрираме повече, за да встъпим в принципа на гуру-парампара? Дали институцията е по-важна?

Свами Тиртха: Много добра тема. Върху коя част да се фокусираме повече? Ще цитирам Гурудев по този въпрос. Мисля, че беше на 24-ти април 1986, когато той каза: „Не се опитвайте да разберете личността на гуру. Първо е невъзможно, второ – не е и нужно! Стремете се да следвате напътствията му!” Днес обаче съм сигурен че той би добавил и още нещо: „Мислете какво можете да научите от една личност.” Разбира се, не искам да проектирам това върху него, то си е мое мнение; но трябва подобаващо да изследваме какво бихме могли да научим от различните личности, от различните хора. Как бихме могли да разберем друг човек? Та ние не разбираме дори самите себе си.

Така че фокусирайте се върху таттва. И ще ви кажа защо, за да говорим лично – защото аз си знам ограниченията, а също и грешките. И знам, че ще правя грешки и в бъдеще като личност. Обаче таттва никога няма да сгреши! Зная, че съм ограничен и ще допускам грешки, но таттва никога няма да сгреши. Затова, като служим и сме свързани с таттва, можем да понесем недостатъците на личността. Още една ерес – гуру да допуска грешки, а? Ух! Но какво става, ако гуру допусне грешка? Ако живеете в сън, внезапно ще се събудите и ще си кажете: „Хей, чакай малко, какво е това?” Това е отговорът, в случай, че тази специална личност направи някоя малка, незначителна грешка, понеже е човешко същество – той е човешко същество, всеки човек може да сгреши. Ала таттва, която той представя, никога няма да сгреши.

Всъщност, трябва да се концентрираме върху двете. Чрез личността на гуру трябва да се стремим да се доближим и да служим на гуру принципа, а по благословиите на гуру принципа, можем да служим на нашия гуру-личност. Едното помага на другото да се подобри.

Драги: Ще сравня духовния учител с локомотив и ще ви кажа какво се случва на софийската жп-гара. Има пътнически влак, който трябва да тръгне с даден локомотив. И обикновено така и става. Обаче има ситуации, когато локомотив липсва. Остават пет минути до тръгването на влака, но все още няма локомотив. Остават две минути – още няма локомотив. Няма да обяснявам какво се случва с диспечерите в това време. Намират какъв да е локомотив отнякъде. Така някак си, със закъснение, влакът потегля с какъв да е локомотив.

Свами Тиртха: Харесва ми примера ти. „Шоуто трябва да продължи”, влаковете трябва да тръгват при всяко положение. Примерът ти е съвсем на място. И тук, в този случай разбираме кой е диспечерът – подредбата се извършва от Бога или от Неговата сварупа-шакти – само си представете ако един локомотив липсва от тяхната мисия. Вероятно имат нелеки моменти. При все това, те могат да подкарат машините навреме.

Ако приложим този принцип в нашия живот – при всяко положение трябва да продължаваме служенето си. Какво става, ако не мога да направя всичко както трябва? Да не правя нищо ли? Не, това не е добро решение. Поне нещичко трябва да правим. Ако не можете да мантрувате по 108 кръга на ден на джапата си, по-добре ли е да не мантрувате въобще? „Понеже не мога да го направя цялостно, няма да правя нищо.” Но тогава това е сто процента загуба. Поне нещо направете и ще има някаква печалба. Трябва да поддържаме духа. Защото всяка мантра, която казвате, всяко малко служене, което извършвате, е мъничка победа над нашето голямо фалшиво его, над нашата илюзия. Затова нека го правим!

(следва продължение)