Sharanagati

Молитвите в началото на “Бхагавад Гита” са много значими. Защо? Защото започват с молитвата към духовния учител: ом агяна тимирандхася… “Роден съм в най-тъмно невежество, но духовният ми учител отвори очите ми с факела на знанието.” Диагнозата е ясна – “Роден съм в илюзия, в най-мрачното невежество. Но духовният ми учител отвори очите ми с факела на знанието.” Всъщност тази мантра идва от ваишнавските тантри, а тантра означава “практика” или “набор от практически съвети”. И така, молитвата като действие, като свързване с по-висшите сили, ще доведе до голяма промяна в нашия начин на мислене – от невежество към знание. Нуждаем ли се от енергия за подобна трансформация? Нуждаем се и то много. Защото без енергия отвън, на практика е невъзможно да се постигне стандарта на божественото знание. Въпреки че всички тайни са записани в сърцата на хората, при все това обусловеностите са толкова силни, че да бъдат премахнати, да се отстрани воала на илюзията практически е невъзможно без външна помощ. Ето защо за тази промяна имаме нужда от такава благословена енергия. Тогава от мрака ще успеем да излезем в светлината.

Но в нашата духовна практика сме се научили да приемаме един специален тип енергия под формата на храна. Ние подбираме храната си. Мнозина сред нас са следвали курса на ачария-джи Югала Кишор Прабху; аз само се моля за неговия прасадам. И сме научили, че не всички видове храни са благоприятни за духовната практика, а само някои. По същия начин, не всеки вид знание е благотворно за вашата духовна практика, а специално знание. Така че трябва да сме много внимателни какво знание поемаме. Защото, както много пъти сме казвали, въпросът не е в информацията, а в трансформацията.

А сетне, след като трансформацията вече се е случила, отново трябва да сторя нещо – то е да поднеса почитта си. Всъщност това е цената, която трябва да платим. Много ли е да си наведете малко главата. Мъничко… Не е много. Но не мислете, че можете да купите Кришна с малко кимане. Не е толкова евтино.

И така, внимавайте от какъв източник взимате знание. И бъдете много благодарни на Бога, че ви осигурява храната, водата, въздуха и знанието. Мисля, че тук имате много специална, хубава вода, нали? Когато пътувате из далечни страни, трябва да пиете тамошната вода, а когато се върнете в България и отново пийнете “Девин” или “Горна баня”, какво е чувството?

Крипадхам: Чувстваме се у дома.

Тиртха Махарадж: Правилно! Чувстваме се у дома. Защо? Защото сме обусловени от вкуса. Всъщност, ние отчаяно търсим вкуса. Вкусът на дома. Защото сте пили тази вода от съвсем малки, от деца. И не само водата, но духа на водата сте пили. А това ще се отрази в цялостната ви структура – в тялото, в съзнанието, във всичко. Затова, когато намерите отново този вкус, не е само вкусът, но и цялостният ефект върху вас. И затова ще се почувствате у дома – да, това е оригиналният вкус. Тогава ще усещате: аз не съм по чужди земи, аз съм си у дома. По същия начин ние търсим изначалната раса, ади-раса. Защото душите ни принадлежат към друг, по-висш свят, където също има храна, вода и мисли. А още и чувства. Веднага щом достигнете този дом, незабавно по вкуса ще разпознаете: вече съм си вкъщи!

Но какво да правим, докато все още сме тук, в този временен дом? Какво да правим?

Дани: Да търсим истинския.

Тиртха Махарадж: Да, правилно. Но например, можете да предлагате храната си. Защото по такъв начин това няма да е някаква относителна храна от този материален свят, но ако е приета от Кришна, тя ще бъде Неговата храна. Това е специалният вкус на прасадам. Всички знаем съставките; не е и до солта, нещо друго е. Когато Той я приеме, тогава идва специалният вкус. Същото е и с водата. Той казва: “Аз съм вкусът на водата”[1] Същото е и с мислите, и с идеите. Ако поднасяте идеите като жертва, тогава те ще представят божествената сфера. Особено ако мислите и приношенията ви са приети от Кришна. По този начин можем да вкусим оригиналния, изначалния вкус, ади-раса. Това означава, че приемаме прасадам. Защото Той осигурява храната на всяко ниво.

На практика всички тук сте бащи и майки, или бъдещи бащи и майки. Когато децата са малки, обикновено нямате големи проблеми. Малки деца, малки проблеми; големи деца, големи проблеми. Така че бъдете подготвени. Защото ще дойде времето, когато синовете и дъщерите ви ще станат по-умни – поне според собствената си преценка – от вас. И ще се борят за свободата си. И в момент на отчаяние бащата ще попита: “Чий хляб ядеш, синковец?!” Това е последният опит да си върнем контрола над детето. Защото знаем, ако някой дава парите, ако някой купува хляба, трябва да се покоряваме на този човек. Докато сме млади не разбираме този принцип. Докато ядете хляба, не разбирате. Ала започнете ли да финансирате хляба, веднага ще разберете.

По същия начин Върховният Бог ни финансира по всякакъв възможен начин. Той плаща всички сметки, кара пшеницата да расте. Затова, моля ви, покорявайте Му се, така е учтиво. По този начин винаги трябва да сме свързани с Него. И така, яжте прасадам, пийте осветена вода, приемайте най-добрите мисли и учения, и така ще можете да попиете божествения манталитет.