Sharanagati

“О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ом във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и способността у човека.”[1]

Въпрос на Яшода: В този стих има две значения. Едното е буквално, другото индиректно, мистично. Какво е мистичното значение на „вкусът на водата”?

Тиртха Махарадж: Вкусът на водата е нещо съвсем простичко. Но е такава огромна тема! Ще дам само някои идеи, които ми идват наум. Какво е определението за водата? Някой знае ли физическата, научна дефиниция за вода?

В действителност водата е такава течност, която няма цвят, няма вкус и няма мирис. Защо Кришна казва „Аз съм вкусът на водата”, ако водата е такова нещо, което няма вкус?!

Водата има вкус. Водата има по-висш вкус! Ако съумявате да усетите присъствието на Кришна във водата, това е по-висш вкус за вас. Той говори по скрит начин за сътворението, например “Аз съм звукът в етера”; но звукът енергизира причинния океан, океана на съзиданието. Обикновено в началото всичко е във флуидна консистенция; по-късно започва да се проявява във форми. Тази вода също идва от Кришна.

Вкусът можем да наречем същността на водата. Това е пак Кришна. Онова, което е недоловимо, но при все това присъства. Не можете да почувствате вкуса на водата, ала не можете да забравите вкуса на водата. Ачинтя бхедабхеда таттва –има го и го няма. “Аз съм вкусът на онова, което няма вкус.” Защото Кришна се крие, такава е природата Му.

Всъщност водата има способността да приема характеристики; в каквото и да влезе в досег, тя поема качеството му. Затова е възможно тялото да се пречиства с вода. Защото тя ще ви умие. Във физически смисъл хората си мислят, че сапунът мие, ала не, пречистващият елемент е водата. И не само в телесно отношение; но ако идете да се окъпете в Майка Ганг, тя може да отмие и греховете ви. Така че пречистването е физическо и метафизическо. При все това, самата вода няма да се замърси. Тя може да се самопречиства. Прекрасна характеристика!