Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Шри Гуру Вандана

(из лекция на Б.К. Тиртха Свами, 19 юли 2009, София)

 

Ако говорим за духовен живот, рано или късно ще открием един незаменим фактор за нашия духовен успех и това е нашия духовен учител. И тази песен много добре описва нашето отношение, нашата връзка с нашия Божествен учител.

 

„Лотосовите нозе на духовния учител са обител на чистото предано служене.“

 

И така, Гуру представлява Божествения принцип на напътствията и учението. И където и да видите Кришна, трябва да започнете да го гледате отдолу нагоре, като бавно повдигате погледа. Така че, първо се фокусирайте в лотосовите нозе на нашия Бог. И какво ще стане когато видим тези лотосови нозе? Веднага ще почувстваме привличане и ще бъдем обзети от духа на служене. Големите светци казват, че лотосовите нозе на Шри Гуру имат и още един специален ефект. Защото очите на човешките същества са заслепени от илюзията. Това е материалното заболяване. Но тези лотосови нозе имат специален ефект. Защото има един мехлем, който идва от този лотос и ако се намаже върху очите ще имате съвършено виждане. Но как да получим този мехлем от лотосовите нозе? Като го сграбчим! Не само лотосовите нозе, но също и шанса за служене. И защо имаме тази визия? Защото лотосовите нозе на духовния учител са обител на чистото предано служене. Това е подслонът на чистото предано служене. Обикновено използваме нозете си, за да изминем известно разстояние. Чистият светец използва нозете си, за да стигне до едно единствено място – и това са лотосовите нозе на Върховния Бог. Но Той също използва своите лотосови нозе, за да стигне до определено място и това е божествената компания на неговите обичани бхакти. Така че, следвайки стъпките на нашия обичан учител ние ще достигнем Върховния Бог, а следвайки стъпките на Бога – ще видите какво ще постигнете.

 

„Прекланям се пред тези лотосови нозе с голямо благоговение и почит.“

 

Това означава, че вида на лотосовите нозе предизвиква нашето уважение и привлича нашето внимание. Защо уважение? Защото без да приемем подчинена позиция не можем да учим. Ако мислим че знаем – много е трудно да бъдем научени. Така че, ако срещнете човек и искате да наблюдавате неговите нозе, трябва поне да се наведете лекичко. По-големите ентусиасти могат да се поклонят, а други могат да хванат лотосовите нозе. Но това уважение и също вниманието са важни за реализиране на отношенията учител-ученик (гуру-шишйа).

 

„Мой скъпи братко, мой скъпи ум! Милостта на духовния учител е тази, чрез която прекосяваме океана на материалното съществуване и достигаме Кришна.“

 

Така че, ако имаме добро приятелство с нашия ум, той ще ни слуша – „хей, нека да следваме стъпките на нашия духовен учител!“ Двамата – ти и аз. Не става въпрос за това аз да следвам, а ти да се противиш. Трябва да вървим заедно. Защото това е начина да напуснем материалното съществуване. А как можеш да оставиш нещо зад гърба си? Ако имаш цел, ако имаш нещо по-добро, което да постигнеш.

 

„Направи напътствията, получени от лотосовите уста на духовния учител едно със сърцето си и не желай нищо друго.“

 

Така че, думите, които излизат от лотосовите уста на духовния учител трябва да гравираме в сърцето си. Не да ги сложим в книги и да си ги държим на рафта. Или да използваме в служенето си двете уши, които са ни дадени от Кришна и посланието през едното да влиза, а през другото да излиза. И ако посланието проникне дълбоко в сърцето и бъде гравирано там, може би няма да излезе през другото ухо, а през устата.

 

„Привързаността към лотосовите нозе на духовния учител е най-доброто средство за духовно извисяване.“

 

Понякога е трудно да преведем тези красиви думи – например тук е употребена рати, но рати не е някаква проста привързаност. Рати е като високия волтаж на любовта. Това не е обикновена емоция, това е отвъд човешкия капацитет. Шри гуру чаране рати – ние трябва да имаме тази привързаност, този ентусиазъм за представителя на Бог. Уттама-гати означава върховно постижение. Така че трябва сами да направим разграничението – дали чрез привързаност към лотосовите нозе на учителя ще постигнем нещо по-висше, или те самите са върховното постижение. Дали да използваме духовния учител като стълба и като стигнем на горния етаж да я изритаме от живота си, или може би не. Така че уттама-гати, върховното постижение се съдържа в лотосовите нозе на духовния учител.

 

„По неговата милост се изпълняват всички желания за духовно съвършенство.“

 

Мисля, че не е нужно да обясняваме това.

 

„Този, който ми дари трансцеденталния взор е моят Бог, живот след живот.“

 

Защо уважаваме духовния учител? Не трябва да бъдем фанатични привърженици на култ. Това не е култ към личността. Това е Божествената култура на личностната философия. Чувствате ли разликата? Ние уважаваме духовния си учител, защото той ни е дал специален взор, специално виждане. Преди виждахме само мрака и светлината – черно и бяло. Сега имаме различен поглед. Не е само тъмната нощ, пълната луна, тъмното и светлото, но всичко ни говори за божествената двойка – Радха и Кришна. И за това ние оценяваме неговия принос – той ни е дал божествения взор. За това той е моят Прабху, моят Господар живот след живот.

 

„По негова милост божественото знание се разкрива в сърцето, дарява према бхакти и разпръсква невежеството.“

 

Така че след божествения взор ще постигнете също и божествена мъдрост. Дивйа-гйан, божественото познание ще се прояви в сърцата ни и това знание е като пракаш – като сияние. И един едничък лъч светлина ще разпръсне мрака. И това специално знание ще ни дари према-бхакти – служенето в ентусиазъм.

 

„Ведическите писания възпяват неговия характер. О, духовни учителю, океан от милост, приятел на падналите души, учителят на всеки и животът на всички хора!“

 

Да имаш благожелатели е много ценно. Да има хора, които работят, мислят и медитират за наша полза. Може би не можем да възприемем ефекта от тези медитации и молитви, но другите могат да ги видят върху вас много ясно. Защото нашият поглед е все още леко заслепен от илюзията. Въпреки че Гуру, Кришна и Ваишнава, всички те се опитват да ни дадат божествения взор, все пак оставаме леко залепени – дали от мрака, дали от светлината.

 

„О, господарю, бъди милостив към мен и ми дай подслона на лотосовите си нозе. Нека славата ти се разнася навред по трите свята!“

 

И така това е един много забележителен, много важен аспект на нашия духовен живот – това духовно отдаване на линия от учители, защото свързвайки се с учителя, не се свързвате само с един човек, само с една личност. Защото личността на гуру представя самастха-гуру – цялото семейство, безбройните учители в линията. Така че незабавно, свързвайки се с един ще постигнете много. И този принцип ни помага много.



Leave a Reply