Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Много пъти сме казвали „Стига, достатъчно!“ Но много рядко в действителност сме променяли посоката на живота си. Въпросът ми е до каква степен това зависи от нашите усилия – когато казваме „достатъчно е“? 

Свами Тиртха: Имало един учител. Той имал много решителен, много покорен ученик. Мисля, че съм ви разказвал тази история от християнската традиция, когато възрастните отци възроптали пред игумена на манастира: „Ти си пристрàстен към един младеж”. Спомняте ли си тази история? Все пак, в случай, че някой не я знае, нека я повторя. Игуменът се съгласил: „Така е, скъпи мои братя, аз съм пълен с грешки”. Но добавил: „Ала елате с мен, нека се огледаме из манастира”. Потропали на вратата на първия ученик; той казал: „Тук съм, какво искате?” „Има една задача да се изпълни.” „О, в момента тъкмо повтарям молитвите си”. Добре, отишли те пред следващата врата. „Хей, има служене за вършене, ела.” Той казал: „Получил съм друга задача от моя старши наставник.” И т.н., и т.н. Накрая стигнали до въпросния младеж. Той бил известен с изящния си краснопис. Потропали и на неговата врата и казали: „Има нещо да се свърши.” Момъкът начаса изскочил от килията и хукнал да свърши служенето. Тогава старците влезли в стаята му. Той също бил зает в служене, преписвал Библията или някакви свещени текстове. И що да видят? Той дори не бил завършил буквата „O“. Бил я изписал едва наполовина, защото щом чул, че има работа за вършене, скочил. Дори не дописал буквата. И когато старците видели този пример – че младежът бил толкова готов да скочи за служене, че дори не довършил започнатата буква – помолили за извинения игумена: „Прав беше. Обичта ти към този млад монах е правилна. С право го обичаш и ние също го обичаме.” 

В контекста на тази история, имало един друг учител и той също имал ученик. Бил толкова готов да скочи, да се хвърли във всяко служене, каквото и да било то, бил винаги готов до такава степен, че учителят се засрамил. И започнал да се бои; рекъл си: „Ако случайно му кажа: „Скочи в този кладенец!”, той наистина ще скочи. Това е опасно. Ако взема, че сгреша, той ще скочи.“ Ала мисля, в този случай никой учител не би казал: „Скочи!“ Понеже знае, че ученикът е готов да скочи. 

Но каква е поуката от тази история във връзка с твоя въпрос? Една част от духовния успех зависи от нашите усилия. Обаче бих казал, че по-голямата част зависи от божествената милост. Както се казва, количката не може да върви на едно колело. Нужни са две колелета. Едното е човешкото усилие, другото божествената милост. Но ако анализираме още и още: кое прави живота ни успешен? В крайна сметка има само един фактор и това е милостта, божествената сила; не са човешките усилия. Ние трябва да вложим каквото можем. Ала в крайна сметка нещата ще се случат – ще се случат по най-съвършения начин според Божия план. 

Все пак, също като този толкова покорен и отдаден ученик, ние трябва да покажем своята готовност. Кришна ни дава свободата да избираме. Но всъщност има само един добър отговор. И Той ще знае какъв е нашият избор. Така че ако искаме да подобрим живота си, нека изразим готовността си.

(следва продължение)