Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

Най-напред нека поднеса почтителните си поклони на моите божествени учители и на всички присъстващи предани. Дойде време за още една среща. А ние отчаяно чакахме този миг, нали? Мога да кажа, че от своя страна аз отчаяно чаках този миг. Защото ако имаме някаква мъничка посветеност към Бог и попаднем в святата компания на преданите, тя ще нарасне, ще се умножи. Това е моята част. Може да разполагам с някакви мънички залъци, останали ми от моите учители, но във вашата компания те ще нараснат. Обаче ако някой разполага с огромна доза преданост, той също има нужда да я сподели, нали? Това е вашата част. И аз се чувствам съвършен кандидат за нея. Такова е нашето духовно съревнование – ние тичаме един след друг: да дадем и да получим. А в едно духовно съревнование никога не се знае кой побеждава. Защото понякога имате усещането: „О, изгубих!”, ала това се оказва най-великата ви победа. Друг път чувствате: „Спечелих!”, а то е голям провал в живота ви.

Животът е дълъг. И знаете ли, зрението ми взе все повече да се влошава. Сутринта гледах през прозореца и що да видя на улицата? Един много решителен млад човек върви към ашрама с броеница в ръка. Беше толкова решителен, че бе очевидно как иска да сложи край на това изпълнено с проблеми пътуване на тази планета Земя. Чаках го 15 минути да звънне на звънеца, но това не се случи. Така че явно не съм видял добре. Привиждат ми се предани навсякъде.

Но по-добре да имаме такъв вид изкривено виждане. То винаги ще ни напомня собствената ни история. Защото някой е имал милостив поглед към самите нас; той не е отчитал недостатъците ни, не е взимал предвид миналото ни, а е взел предвид нашето бъдеще. Така че по-добре да имаме такова изкривено виждане – да виждаме само добрата страна на хората, възможността за съвършенство; колкото и да е малка, тя все пак съществува. И ако някой е вложил в самите нас такова доверие, ние също трябва да сме продължители, да го дадем и на другите. Защото каквото сме получили, да го предадем нататък.

Онези, които са ходили в армията, знаят този принцип. „Каквото страдание съм получил, трябва да го предам на идващите след мен.” Така ли е? Обаче ние служим в армията на Махапрабху, а тя действа на друг принцип: каквото добро сте получили, трябва да го предадете след себе си. Защото така то определено ще расте.

В продължение на този живот, изпълнен с толкова много преживявания, колко много пъти сме се чувствали наскърбени, обременени, страдащи, разплакани, окървавени… Но кой е най-добрият начин да започнем да лекуваме своите рани? Стремете се да лекувате раните на другите и собствените ви рани от само себе си ще се изцелят. Защото, сравнително погледнато, ние не страдаме чак толкова много. Може би, ако се фокусираме върху себе си, имаме усещането: „О, цялото страдание на планетата Земя е връз плещите ми! Това разкрива величието ми; избран съм да страдам по такъв велик начин!” Но скъпи мои братя и сестри, то не е така. Други страдат повече, уви. Затова, започнете ли да развивате очите на състраданието, автоматично ще се почувствате в безопасност и щастливи. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.” Така че, сравнително погледнато, ние не страдаме чак толкова много. И имаме шанс! Имаме шанс за истинско съвършенство. А то се дава рядко. Затова нека сме интелигентни да грабнем този шанс.

Как можем да изразим готовността си да осъществим тази възможност за съвършенство? Да сме съгласни на теория не е достатъчно. „Да, обаче…” – това не е достатъчно. Трябва в дълбочина да проникнем в този даден ни от Бога шанс. Той е дар Божи. И нека изразим готовността си да се включим в тази покана. Защото има ли покана, най-вероятно ще дойдат и гости. Всевишният ни е поканил – ние сме гости в Неговия палат, в Неговия свят. Нека изразим благодарността си, нека изразим желанието си да бъдем приети. Така че просто теоретично съгласие не помага. Трябва да покажем нещо. Защото нашият Бог е разкрил толкова много от себе си. Моля ви, вие също разкрийте нещо от себе си. Обаче моля ви, покажете по-добрата си страна. Ако усещате, че по-слабата ви страна се бори с пропадналата ви страна, това не е достатъчно. По-добре да покажем по-надеждната си, по-хубавата си страна. Вие всички имате такава.

Затова трябва да сме посветени. А посветеност в духовния живот означава: като кажеш нещо, наистина да го имаш предвид, и да го направиш.

(следва продължение)