Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Има два вида кшетрагя – живото същество, както бе описано по-горе, и Върховният Бог, когото ще опишем както следва. Той е всепроникващата причина за сътворението. Той е самодостатъчен и напълно независим. Той може да бъде постигнат чрез слушане или чрез директна среща. Той е себеозарен и не е подвластен на раждане, смърт, старост или болести. Той е властелинът на всички полубогове, начело с Бог Брахма. Той се нарича Нараяна и е убежище за живите същества след унищожението на този материален свят. Той е изпълнен с всички съвършенства и е убежище за всичко материално, затова се нарича Вāсудева, Върховния Бог. Чрез собствената си енергия, Той присъства в сърцата на всички живи същества, точно както въздухът или жизнената сила е в телата на всички същества, били те подвижни или неподвижни. По този начин Той контролира тялото. Чрез частичното си проявление Върховният Бог влиза във всички тела и ги управлява.” [1]

И така, тялото е поле – полето на действието. И на него има двама актьори. Единият е истинското действащо лице, а другият е наблюдател. В един много красив стих в Упанишадите се казва, че има две птички на дървото. Тялото е сравнено с дърво, а сърцето се сравнява с главния клон на това дърво. И малката птичка, индивидуалната душа, живее в сърцето. Когато искате да кажете “аз”, не се пляскате по челото, а докосвате гръдта си. Нали; така че това е вашето място. Защото сърцето е главният клон, където живеете вие вътре в тялото. Обаче там не сте сами. Там има още някой – божието присъствие е там. Той е наблюдаващата птичка, другата птичка.

Птичката, която сте вие, е малко глупавичка. Ала другата птица е всемъдра – тя наблюдава всичките ви действия, знае бъдещето ви, познава миналото ви и ви дава нужните напътствия. Малката птичка е атман, голямата птица е парам-атман, Великата Душа. Или антариями, вътрешният водач. Толкова е хубаво – никога не сте сами, имате своя вътрешен водач.

Когато обичате някого, къде слагате този човек? В джоба си? В мислите си? Или в сърцето си? Къде е най-доброто място, където да уловите някого? Мисля, всички ще се съгласим, че това е сърцето. Така че нека развием привързаност към някой, който бездруго вече е там – а именно Божието присъствие. Защото посредством любяща свързаност с това божествено присъствие в сърцето ви, ще долавяте посланията му по-точно. По този начин по-лесно ще общувате с този върховен познавач на вашето минало, настояще и бъдеще.

Тук са споменати някои аспекти и характеристики на Всевишния – като например, че е всепроникващ, причина на творението, самоозарен, сам за себе си. Много е трудно да се опише. Защото как можете да опишете този, който е всичко? Той е толкова отвъд човешкото разбиране и въображение. Ние сме ограничени, така че как бихме могли да обхванем безграничното? За щастие Безграничният не е ограничен в това да се разкрие на ограниченото. Така ли е? Може аз да съм ограничен, но Той не е. И е способен да разкрие каквото си пожелае. Затова се молим: „О, мой Господи, моля те, отстрани това сияние! Искам да видя Теб, лице в лице. Заслепен съм от Твоето сияние. Моля Те, покажи ми се такъв, какъвто си!” Това се нарича просветление – когато виждате, когато усещате Божието присъствие по такъв начин.

Въпрос на Кришна Прия: Казахте, че душата действа, а Свръхдушата наблюдава. Мислех, че всъщност душата също може да наблюдава делата на фалшивото его, подбудени от гуните, и чрез такова наблюдение да се сдобива с опит, както Джада Бхарата в тази история.

Свами Тиртха: Възможно е.

Въпрос: А защо тогава казахте, че душата е глупава, като тя е сат-чид-ананда?

Свами Тиртха: Добре, не е глупава, а малко глупавичка. Защо, защо, защо? Защото иска да се наслаждава на плодовете от дървото. И си мисли: „О, мога да се оправям и без този наблюдател, няма да Му обръщам особено внимание. Ето ги плодовете, за какво ми е притрябвал водач? Мога да се справя и самичка.” Това се нарича изкривено съзнание – прекалено съсредоточаване върху външните обекти, без да се взимат под внимание божествените тайни. Обаче е казано, че докато се стремите да берете плодовете на дървото, а те са смесени – някои са сладки, други са горчиви, а трети са горчиво-сладки – това е нивото на действията и последиците: карма, резултати, гуни, и т.н. Ала само щом индивидуалната душа насочи вниманието си към вътрешния си водач, с цялото страдание е приключено. Така че докато не сте изградили тази жива и любяща връзка със своя вътрешен водач, сте си малко глупавички. Макар че изначално, ако сте в своето пречистено съзнание, всичките ви духовни качества са проявени. Тях ги има. Тоест не е нужно да добавяме нищо, единствено трябва да махнем онова, което препречва божествената ни визия.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.13-14



Leave a Reply