Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Споменахте, че не е добре, ако хора, които имат посвещение, мантруват невнимателно. Въпросът ми е: какво да правят те? Дали трябва да спрат да мантруват, докато постигнат състояние на внимание? Или трябва да продължават, макар и невнимателно, но все пак да се стараят?

Свами Тиртха: Мисля, че ако гледаш телевизия и се опитваш да се самозалъгваш, че мантруваш, е по-добре да спреш. Но ако се стараеш да мантруваш и по случайност вниманието ти се отклони за известно време, тогава, разбира се, продължавай. Несъмнено е трудно да си съсредоточен. Затова най-напред е нужно да добием контрол над ума. Да сме способни да се фокусираме. И когато го имаме, вече е по-лесно да се свържем с чистото мантруване. То не е някаква задължителна рутина: „Трябва да съсредоточа ума си, за да мантрувам чисто“ – това е твърде технично. Затова трябва да се тренираме. Това е като практика. Ако имаш добра практика, незабавно ще можеш да повтаряш и да навлизаш в същото настроение отново и отново.

Ако случайно вниманието ни не е напълно там, тогава отново трябва да се помолим и отново да се настроим. Именно затова трябва да развием такава лична практика, която да ни помага да навлизаме в това много предано, много чисто, вдъхновено настроение на мантруване. Нужно е да знаем целта, която е чиста любов към лотосовите нозе на Кришна. И трябва да се обречем. Това е санкалпа. Да посветим себе си, да си кажем: „Сега аз ще правя това. Имам желание да служа.“ Или просто да се опитваме да следваме добрия пример на други квалифицирани бхакти.

Да речем, аз бях удивен да чуя мантруването на един от вашите братя, защото начинът, по който той изричаше махамантрата, беше съвсем същият като мантруването на Пури Махарадж. Даже интонацията му, тембърът на гласа му бяха съвсем същите. Затова, ако се събираме заедно да мантруваме сутрин, можете да вземете добър пример от другите.

Несъмнено, понякога вниманието ни се отклонява. Ала след няколко минутки ритъмът ще дойде отново, вибрацията ще ни поеме отново. Това е въпрос и на трениране – колко бързо умеете да навлизате. В обратното сме много добре тренирани – много лесно излизаме от настроението. Тази част ни е позната. Тогава нека се научим и как да навлизаме в настроението. Чрез истинска практика можете да развиете това.

Казва се, че трябва да се отдадем на святото име. Има множество много фини, много деликатни стъпки, които можем да направим, за да практикуваме по-правилно. И защо практикуваме през целия си живот? За да можем, когато дойде сетният ни миг, да сме способни да си спомним. И дори да си спомним е много технично. Не е така, че насила си спомняш. Ако това е животът ти, то ще се случи автоматично. Не: „О, това е последният миг от живота ми, трябва да мисля за Кришна.“ Не, не, не. Още докато сте казали първите две думи, последният ви миг ще е отлетял.

То ще дойде от само себе си. Както се лее олио. Водата шурти, скача, искри. Твърде много свобода има в нея; водата си играе, танцува. Олиото не танцува. Олиото просто тече. Когато изливате олио, то е съвсем различно от водата. По същия начин умът ни скача тук и там… Но когато стане като олио, той ще се лее, няма вече да скача. Какво да говорим за меда? Ако изливате мед, той тече дори още по-бавно от олиото. В сравнение с меда, олиото подскача. Така че ако кондензираме и пречистваме все повече и повече своята същина, тя ще се лее естествено и невъзпрепятствано.

Именно за това се молим – чрез благословиите на нашите наставници, чрез незначителното ни желание да се отдадем на святото име и по безграничната милост на Божествената Двойка, а също и по сладката покана на Махапрабху, да можем да се включим в чистото и екстатично възпяване на светите имена, за да затанцуваме в транс.