Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Как да постигнем съвършенство? За това е нужно да следваме примера на великите светци. Махаджано йена гатах са пантха[1] – великите души посочват верния път на религиозните практикуващи. Затова стремете се да откриете своите герои и следвайте примера им. Защото най-важното в ежедневния ни живот, както и в духовния ни живот, е да открием и развием правилни взаимоотношения. Знаем, че основно има 5 плюс 7 взаимоотношения с Бога – като неутралност, служене, приятелство, семейни връзки и екстатични любовни чувства. А допълнителните взаимоотношения са: понякога малко страх, или отношение към Кришна като към герой, или весело настроение. И някои други, способни да добавят специален вкус към оригиналната бхава, към оригиналното чувство.

Ако прочетете – и моля ви, направете го – този толкова важен стих от Първа Песен на „Шримад Бхагаватам“: са вай пумсам паро дхармо ято бхактир адхокшадже/ ахайтукй апратихата яятма супрасидати[2] – въпросът бил: „Има толкова много религии и пътища. Кой е най-добрият път, коя е най-добрата религия за хората като цяло?” Тогава дошъл отговорът: „За цялото човечество най-добрата духовна практика е тази, чрез която хората могат да постигнат любящи взаимоотношения с Всевишния. А за да се постигне това, нужна е безкористност и непрекъснато служене.” Ако прочетете този стих, ще намерите нещо много важно в коментара. Шрила Прабхупада дава малко обяснения върху стиха, а след това описва взаимоотношенията. Той говори за това какъв тип връзка да развием с Бога. Така че това е важно, то е нашата цел – да намерим истинското си място в духовното служене. Тоест, въпросът не е само да намерим мястото си на това светско ниво. Това също е важно, разбира се; но в края на краищата трябва да намерим мястото си в духовното небе. Каква е вашата взаимовръзка? По какъв начин вие сте поканени от Божествената Двойка? И по какъв начин можете да отвърнете на Техния зов? 

Моля ви, никога не забравяйте за това. Защото понякога насред проблемите на живота, и насред проблемите на преданото служене – понеже трябва да организирате, да работите върху себе си и т. н. – може да изгубите своя фокус. Но не го губете. Защо съм тук? Тук съм, за да осъзная изначалната си позиция. Не съм тук, за да се наслаждавам, че съм винаги прав, или че моето мнение е най-меродавно, или че съм толкова умен, че мога да направя това или онова. Не, всичко това е второстепенно. Най-важното е да осъзнаем своята връзка с божественото. А това е търсене! Не си и помисляйте, че вече сте удовлетворени. По-голямата част от духовните откровения все още ви очакват. Разбрали сме едва мъничка част от духовните истини. А пълнотата на духовното разбиране не е въпрос на интелектуален анализ. Тя е дълбоко преживяване. Защото Кришна кани. И то по много специални начини. 

(следва продължение)

1. „Махабхарата“, Вана Парва, 313.117
2. „Шримад Бхагаватам: 1.2.6