Sharanagati

 (от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Свами Тиртха: И така, ако сега можехте да изберете три неща, които да отнесете в следващия си живот, кои биха били тези три неща?

Рага: Първото, което ми дойде на ум беше святото име, джапата. Шастра. И моите чувства – любовта към Бога и към Гурудев.

Прем Гопал: Представям си да имам някаква стълба, по която да се катеря, за да не се удавя в материалния океан – нещо като въже с възли, като мала, да имам духовната връзка с парампара, за която да се хвана, инак ще бъда отнесен кой знае къде. Святото име, малата – от материята към духа. И любовта към Бог.

Свами Тиртха: Добра колекция. Гопал Шакти?

Гопал Шакти: Разбира се Ладду Гопал! Той ще ми даде каквото е нужно.

Свами Тиртха: Умно!

Мира: Надявам се повече души тук на земята да могат да се извисят и да се доближат до Бога. Надявам се всички да можем да се срещнем и да бъдем заедно с Бог.

Свами Тиртха: Много състрадателна визия.

Бхагават Прасад: Едното е стремежът да достигна Бога, а второто – връзката с гуру. И за трето не се сещам.

Свами Тиртха: Две са достатъчни. Не е зле.

Баладев: Гурудев, аз мисля, че и едно е достатъчно. Ако вземем бхактите, всички тези прекрасни неща идват с тях.

Свами Тиртха: Това също е умно решение. Яшодка? Твоето шивашко ателие?

Яшода: Това са повече от десет хиляди неща. Този въпрос ме притеснява от известно време. Откак имам Гоур-Нитай, понякога се боя какво ли ще се случи с тях, когато си отида.

Свами Тиртха: Не се притеснявай.

Яшода: Тази любов и тази връзка, които имаме – това е, което искам да отнеса. И ако трябва да се родя отново, моля се някак да можем да дойдем заедно.

Свами Тиртха: Значи: Гоура, Нитай и сангата. Туласи?

Шяма Туласи: Аз също не мога да си представя да ходя където и да е без Махапрабху. Защото където е Той, там са красотата и любовта. Също джапа-малата, за да мога да си я масажирам всеки ден. И може би бих взела една Туласи Деви, за да поднасям листенца на Махапрабху, в надеждата, че в нейно присъствие бих могла да осъзная по-дълбоко значението на името си.

Свами Тиртха: Много хубаво! Мисля, че твоята колекция е наистина много ценна. И сега Манохари си мисли, че може да се измъкне. Твой ред е.

Манохари: Но аз нямах време да помисля.

Свами Тиртха: Недей да мислиш. Като дойде онзи момент, нямаш време да мислиш. Действай! Няма какво да се мисли.

Манохари: Първото ще е малата, защото не мога да стоя далеч от нея. Второто… не бих казала „моя компютър”, но инструментът ми за служене – какъвто и да е. И трето – тези връзки на обич, които съм отглеждала, не искам да ги изгубя.

Свами Тиртха: Тогава защо ви е да се раждате отново? Това, което искате да отнесете със себе си – вече го имате тук. Защо да отивате другаде? Всичките ви желания вече са сбъднати тук. Каквото и да чувствате, че е съкровище за вас – вече го имате. Разбирате ли? То е тук! Този копнеж по съвършенство и този велик шанс са тук и сега! Опитайте се да разбирате нещата по този начин. Вечността е сега.

Манохари: Гурудев, да не би да искаш да се измъкнеш?

Свами Тиртха: Аз вече съм се измъкнал!

Манохари: Но не е честно. Трябва да споделиш с нас.

Свами Тиртха: Не е честно?!? Тъй или инак би следвало да знаете какво е моето предпочитание.

И така, в случай, че трябва да преминете на някакво следващо място, в някакво следващо време, мисля, че ще сте екипирани. Тези привързаности ще ви помогнат. И не става дума за някакви насъбрани притежания, към които сме се привързали и искаме да ги имаме отново; но мисля, че това е докосването на вечността, докосването до духовността, божественият досег.

Нашата света троица е хари-гуру-ваишнава. Като цяло всички тези различни неща, които споменахте, се въртяха около това. Връзката, обичта, святото име… Садху-санга, нама-китан. Затова моля ви, винаги помнете това: не са чак толкова много нещата, които са ни необходими в живота. Когато трябваше да посрещна смъртта на един предан, разбрах това – не ни е нужно много тук. Но съкровищата трябва да ги ценим докато сме тук, трябва да ги ценим и във вечността.