Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Как можем да практикуваме, как можем да развиваме бхакти в ежедневния си живот? 

Свами Тиртха: Като просим. Има различни начини за практикуване на бхакти. Обожанието е израз на любов; така че ако почитаме нашите наставници, ако обожаваме нашите мурти, това е един начин да изразим благодарността си, любовта си, своето настроение на служене. Също като повтаряте мантрите си, настроението, което можете да вложите, докато напредвате в медитацията си – това е любящо приношение. Също ако развиете истински шишя-абхиман. Абхиман значи „манталитет“, а шишя значи „ученик“. Истинският начин на мислене на ученик – това е много високо ниво на съзнание. Какъв е този шишя-абхиман? Шишя-абхиман означава „аз съм ученик“. Но също така значи „Ученик съм на моя учител. Готов съм да получавам напътствия от моя източник“. Най-напред трябва да се съсредоточим върху един източник на информация, а по-сетне, когато се обучим, можем да разглеждаме многообразието от учители, гуру и верни източници. Затова мантрата, с която възвишените практикуващи поднасят почитанията си е ванде гурун – тоест в множествено число, гурун – не само към един, а към много гуру, „Моите почитания на множеството от учители“. 

Но връщайки се на правилния шишя-абхиман, правилния начин на мислене на ученика, това означава също и че трябва дълбоко да разбираме, че добруването на човечеството, съдбините на тази планета зависят от нашата практика. Духовната практика е толкова значима, че може да помогне на останалите. Ако сте небрежни или лениви в духовно отношение, тогава не носите добро на света, на другите живи същества, на планетата. Затова манталитетът на ученика с такава космическа визия е нещо много важно. Това е благотворителна дейност. Ако усъвършенствате своя живот, така ще допринесете за благото на цялата вселена. А това е много състрадателно чувство, нали? Ако практикуваме такова състрадание, тогава развиваме и своето настроение на служене. Защото всъщност да обичаш някого означава да му служиш. На една майка не е нужно да ѝ обяснявате какво е любов. За нея е очевидно. Тя без да се замисля служи на децата си. Така че съвсем простичко можем да изведем това уравнение: любов = служене. 

Веднъж в една много хубава компания правихме проучване за ценностите. Хората трябваше да изреждат кои са най-важните неща в живота им, кое считат за най-доброто, за най-ценното. Пък аз записвах на една дъска. Как мислите, кое беше първото? 

Отговор: Любов.

Свами Тиртха: Да, любов. Започнахме с любов. И след това направихме дълъг-предълъг списък, пълен с всякакви други приоритети, идеи и т.н. – толкова дълъг, че стигнахме до дъното на дъската. И накрая някой добави едно последно нещо – беше служенето, настроението на служене. Но най-долу на списъка нямаше място, затова аз го написах най-отгоре, точно до любовта. И мога да ви кажа, че всички бяха удовлетворени от това. Така че ако искаме, винаги ще намерим начин да служим на другите. Ако сърцето ви е вложено в нещо, винаги ще намерите решение. Ако сърцето ви не е вложено там, винаги ще намерите извинение. Можем да кажем, че това е пътят на сърцето – да намира решения. 

Пък знаете, човешкото сърце е много деликатен инструмент. Понякога там бушува буря. Друг път цари мрак. Друг път има някакви нежни чувства. А друг път то е вместилище на звука анахата. О, това е нещо много специално. Спомняте ли си как в „Гхеранда Самхита“ е описан звукът анахата? Обикновено как се генерира звук? Удряте дадена повърхност и следва звук. Но звукът анахата се произвежда по различен начин. Той резонира от само себе си. Това е такъв звук, който се образува не от удар. Анахата означава „неударен звук“. Това е вътрешният звук на сърцето. В началото той е като много лек ветрец. След това наподобява звука от скакалци. По-нататък еква като гонг. Сетне камбани. И накрая е като гръм – в зависимост от нивото на тази ни фина способност да долавяме този вътрешен звук. Така че звукът анахата е нещо много важно. 

Веднъж срещнах един много начетен садху, който много добре описваше пречистването на чакрите. И той каза, че дори вашата шакти да премине през всички чакри и да достигне до най-високото ниво на просветление, след това тя трябва да се върне до нивото на сърдечната ви чакра – това означава да сте състрадателни. И ако тази сърдечна чакра не е достатъчно чиста, ще имате големи проблеми. Затова пречистването на сърцето е толкова важно. А чрез повтаряне на нашите мантри, и особено чрез възпяване на светите имена на Бога, можете да пречистите сърдечната си чакра, огледалото на сърцето. Тогава ще се дочуе красивият звук анахата. Трябва да разкрием този прекрасен вътрешен звън. 

(следва продължение)