Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

Животът е отчаяно търсене на красота. Защо отчаяно? Защото сме реалисти. Ако не търсим отчаяно, няма да намерим.

Основно има три типа хора: единият е песимистът, другият е оптимистът, а третият е реалистът. Има и някои под-категории. Позволете да ви разкажа една история в тази връзка. Веднъж посетих един храм. Много бяха добри бхактите там. И знаете, след лекция като свърши програмата всички започват да си говорят, да дискутират на групи. Така и аз се доближих към една такава група – от двама души. Младата дама бях срещнал вече по-рано този ден, така че я познавах, а в компанията ѝ имаше един млад мъж. Попитах го да разкаже нещо за себе си. Много сияен младеж. Със съвършен английски. Изучаваше нещо много сложно в университета, бизнес плюс нещо друго необичайно… И начинът, по който се представи, беше: „Аз съм атеист”. Отвърнах: „О, няма проблем. Мнозина са прекарали тази болест.” Тогава той продължи: „Ама аз съм агностик”. „Виж, това е по-тежко. Но може да се помогне и тук.” Колкото повече говорехме, толкова повече чувства разкриваше той, поотпусна се, усмихваше се, споделяше. По-нататък взе, че каза: „Обаче знаете ли, аз съм песимист.” Нямах отговор на това. И когато вече с истинска наслада се смеехме и цареше весело настроение, девойката добави: „Да знаете, че той има депресия” – докато този младеж целият цъфтеше и споделяше! Казах: „Чакай малко, тук нещо не е наред. Кажи ми нещо повече за себе си.” И го попитах за името му. Оказа се, че идва от една от Централноазиатските републики, може би Таджикистан. И каза, „Името ми е Абид.” „О, много хубаво, такова интересно име. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за твоето име?” Той рече: „Ами, като съм бил малък съм щял да умра.” Помислих си: „Да си агностик или атеист няма кой знае какво значение. Но да умреш като дете, това си е истински проблем.“ И после той заразказва нататък: „По онова време майка ми си помислила, че може би нещо не е както трябва с мен, затова ми сменила името на това, Абид. И след това съм оцелял.” Казах: „Много хубаво, но това име значи ли нещо?” Той отвърна: „Да, да, името ми означава Верен.” Тогава рекох, „Значи животът ти е бил спасен понеже майка ти ти е сменила името от някакво друго на Верен, а ти казваш, че си атеист?!”

Беше много забележителна среща за мен. Младежът идваше от мюсюлманска страна. Между другото, той добави: „Бях веган в продължение на няколко години. Просто почувствах, че това е добре.” Момичето беше от Русия, православна по произход. А се срещнахме в Прага, на йога лекция, самият аз унгарец. Беше интересна комбинация. Международно общество за Кришна съзнание. Момчето изрази готовност да започне с някакъв вид медитация, молитви или йога практики. Девойката вече беше посветена практикуваща във ваишнавската вяра. Естествено, между двамата имаше емоционална връзка, защото тя го беше поканила, той за пръв път беше на йога лекция. Аз казах: „Колко е хубаво, че вие, които сте с толкова различно потекло, се виждате тук на йогийска ваишнавска лекция.” Тогава момчето рече: „Обаче у дома не бих могъл да разкажа това на родителите си.” Девойката също добави: „Така и не посмях да кажа на майка си, че имам посвещение във ваишнавската вяра.”

И така, можеш да си мислиш, че си атеист. Можеш да заявяваш, че си агностик. Някой може да каже, че имаш депресия. И идвате с различно възпитание, от различни държави, с различни култури – обаче някъде се срещате. Има точка, в която можете да се срещнете. Така че ако искаме да надмогнем всички тези обусловености и различия, трябва да дойдем до едно универсално ниво, което ни обединява. Има толкова много неща, които ни разделят. Защо да не намерим нещо, което ни обединява, което ни среща?

Да се подчертават различията – това е песимистично. Да намерим платформа, на която можем да сме съгласни – това е реалистично. А онези, които мечтаят за божествена красота и любов – те са идеалисти. Идеалисти или оптимисти. Вие кое избирате?

(следва продължение)