Sharanagati

Махапрабху посетил едно място, недалеч от Джаганнатх Пури. Това място е малко селце, но е известно с обожанието на муртито на Бог Вишну, което се намира там. А, знаете, Вишну се проявява в цялото си величие? Той е Върховният Господ. Появява се с четири ръце. Точно както детето казва: “Дай ми едно, дай ми друго”- за да напълни и двете си ръчички; добре, че нямат по четири ръце, защото тогава щеше да трябва да работите по-усилено да ги задоволите. Но когато Бог Вишну идва, Той е с всичките си четири ръце, с които прегръща целия свят; целият свят е жив в Неговите ръце. Всичко е обгърнато от Него. Той е едно красиво, голямо, тъмно божество с четири ръце. Там тече величествено обожание. Ала когато Махапрабху влязъл в храма, Той отдал почитания, но някак не бил удовлетворен. “О, мой Господи,” казал, “защо се криеш от мен? Защо ми показваш тази външна, божествена, четириръка форма? Защо не ми покажеш истинския себе си?” И тази молитва била толкова силна, че в този миг двете външни ръце на муртито отпаднали. Тогава се проявил истинският дивен облик на Кришна и Той рекъл: “Не мога да се скрия.”

Когато Бог идва в образа на поклонник, в образа на преданоотдаден, това е нещо много специално. Когато Бог идва като Бог, това е съвсем просто. Няма нищо специално, Господ си е Господ. Но когато върховният Бог идва в скрита форма, гупта-аватар, тогава има много особена причина за Неговото появяване. Когато се проявява във великолепието и могъществото си, Той играе ролята на Бог. Това не подлежи на имитация, тъй като Той е Върховният, Той може да направи неща, което ние не можем. Ала когато Бог идва като поклонник, тогава можем да Го следваме. Можем да вършим онова, което Той върши: например, да се молим на муртите двете им допълнителни ръце да отпаднат. Ако молитвата ви е достатъчно силна, това ще се случи. Тази е истинската същина на духовния живот – да следваме добрия пример. Когато Махапрабху е дошъл, когато Бог е дошъл в образа на поклонник, ние можем да следваме примера Му.

Съвсем подобно е и в християнството. Хората имат смътна представа за самия Бог, за Бог-Отец, но имат разбиране за Бога-Син. По-лесно е да следваме някого, който е по-близо до нас.

Точно както в „Бхагавад Гита” Арджуна казва: “Покажи ми Своето божествено могъщество.” “Добре,” отвърнал Кришна, “Ще ти покажа нещо. Ала най-напред ще ти дам божествен взор, за да можеш да го съзреш.“ Дал му взора, а сетне проявил божественото си великолепие. Тогава Арджуна се уплашил. Макар да бил надарен с божествени очи, при все това той казал: “Олеле! Това ми идва в повече! Чакай, чакай малко… Къде си Ти, мой Господи? Виждам единствено величието ти, но къде си Ти?” Тогава Кришна намалил величието си за сметка на близостта. Обаче само с една степен; Той рекъл: “Добре, нека не бъде вселенската форма, ще ти покажа четириръката си форма.” Понижение, така да се каже. Но дори това било прекалено много за Арджуна, който казал: “Така е малко по-добре. Обаче покажи ми изначалния си облик, с който съм свикнал.” Тогава Кришна приглушил още повече великолепието си и повишил интимността – показал се с две ръце. Това означава ли, че величието Му е намаляло? Не, не е, то просто се лее по различен начин.

И така, ако постигнем божествените благословии, ще можем да Го съзрем, да почувстваме духовното блаженство, да усетим онази милост, за която толкова често говорим. Не забравяйте, веднъж бхактите попитали един учител: “Къде да открием милостта?” Той отвърнал: „Тя е навсякъде наоколо. Тук е. Нима не я виждате? Нима не я усещате?” Така че благословиите ще ни помогнат да постигнем тази божествена визия.