Sharanagati

Има много различни начини и пътища за доближаване до Бога. Ние практикуваме пътя на Бхакти, пътя на предаността, където се стремим да установим много лична, съкровена и изпълнена с обич връзка с Върховния. Следваме ученията на Шри Чайтаня Махапрабху, който се е появил преди около 520 години. Затова, за да прославим този прекрасен начин за доближаване към Върховния, ще прочетем от Неговия живот.

В момента, в който навлизаме в историята, двама изтъкнати предани на Бог Чайтаня разговарят помежду си. Те обсъждат кой е по-недостоен за служене. Обикновено когато хората се събират, за да разговарят по даден въпрос, те изтъкват колко са квалифицирани да свършат задачата. Но тези свети люде са наистина смирени. Те се съревновават кой е по-безполезен за божественото служене. Единият казва: „Аз съм болен, затова съм негоден за служене.” Другият казва: „Не, ти си много подходящ за служене, аз съм по-негоден.” Накрая стигнали до заключението: “И двамата сме благословени!”

“Санатана Госвами отвърна: “О, Харидаса Тхакура (това са двамата герои), кой е равен на теб? Ти си един от спътниците на Шри Чайтаня Махапрабху, затова си най-големият щастливец. Мисията на Шри Чайтаня Махапрабху, заради която Той се спусна като инкарнация, е да разпространи значимостта на възпяването на святото име на Бога. Сега вместо лично да го направи, Той го разпространява чрез теб.”[1]

Тук се съдържа много важно послание. Времето се променя в големи цикли и тези велики цикли се наричат юги, обхващащи стотици хиляди години. Много дълги периоди. Но тези дълги периоди си имат специфични начини, посредством които хората могат да се доближат до Бога. Как смятате, в каква епоха живеем сега? Добра епоха ли е или не чак толкова добра? Добра? Много хубаво, най-сетне един доволен човек! Но всъщност, ние живеем в Желязната Епоха. Желязната Епоха на кавги и раздори. Това се случва непрестанно. Първият период бил Златната Епоха, а в Златната Епоха най-подходящият метод за доближаване до Бога била медитацията. Хората харесват тази дума „медитация” и в наши дни, обаче им е много трудно да останат на едно място дори за десет минути, нали? За медитация е нужно да вглъбите ума си и да овладеете тялото си да стои неподвижно в продължение на половин ден. Затова, с течение на времето, когато хората ставали все по и по-неквалифицирани да изпълняват този труден метод, те получили друг метод, а именно жертвоприношенията. Това са величествени ритуални приношения към Бога, които са толкова сложни, че в началото на 80-те години някои западни учени решили да проследят и да вземат участие в една ведическа церемония. Церемонията била дълга пет или седем дни, само си представете, и в нея участвали стотици хора. Само да ви дам някаква представа колко сложна е тази система: в церемонията бил построен огнен олтар от тухли, който бил с пет слоя, огромен, по-голям от тази стая. Всички различни тухли си имали специфично наименование и трябвало да бъдат поставени по определен ред, различен за всеки от слоевете, разбира се. А на някои от нивата, помежду някои определени тухли, трябвало да се поставят специални камъчета. Така че това е много сложна система. Няма наръчник за това, но местните брамини от малките селца в Южна Индия знаят всичко наизуст. И, например, всеки ден всички участници трябва да имат чисто нови дрехи. Стотици килограми ориз, злато и какво ли не трябва да бъдат предложени в това жертвоприношение – много е сложно. Така че не е никак практично в наши дни. Затова  в Третата Епоха било препоръчано ритуалното храмово обожание. Но дори то станало прекалено оплетено и преусложнено за хората, затова сега, в тази, настоящата епоха, е препоръчано обожание на Бога посредством светите имена.