Sharanagati

Днес сме се събрали заедно в обожание и признателност на универсалния принцип на учителя. Това е много добра възможност за нас да размислим дълбоко върху определени аспекти от своя живот. Има една много хубава и важна шлока: яся деве пара бхактир/ ятха деве татха гурау/ тасяите катхита хй артхах/ пракашанте махатманах. Този стих от „Шветашватара Упанишад” (6.23) казва, че истинският смисъл на цялата ведическа литература ще бъде разкрит на онези велики души, които имат много твърда и непоклатима вяра в Кришна и в духовния учител.

Но има една опасност, тази опасност се нарича гуруизъм. Гуруизмът е процес, при който насочвате цялото си внимание върху дадено човешко същество, дадена личност, и забравяте за Върховния. Този гуруизъм е много популярен, мнозина го практикуват, понеже е лесен за разбиране и съвсем очевиден. Ала за да избегнем тази грешка, този капан, трябва дълбоко да анализираме и разберем своята позиция и отношението си към принципа на духовния учител. Това дълбоко размишление не означава, че трябва да изоставим своята проникновена вяра и съкровената си връзка с духовния си учител. Обаче трябва да взимаме предвид и другата страна; казва се „дълбока вяра в духовния учител и във Върховния”. Така че ако забравим за единия и предпочетем само другия, това е великан с една ръка. Защо? Защото институцията на духовния учител не е нищо друго, освен протегнатата ръка на този великан, наречен Бог. Единият не може да съществува без другия. Върховният Бог, Кришна, и духовният учител трябва да вървят заедно, те не могат да съществуват отделно един от друг.

А какво е в крайна сметка посланието на цялата духовна наука? Не е нищо друго освен това, че трябва да посветим двете неща, които имаме – живота си и любовта си – на някого. Нужно е пълно и цялостно отдаване, без никакви резерви. Но това е рисковано – да вложиш живота си, вярата си, да отдадеш самия себе си на някаква кауза. И сте големи късметлии ако това се случи по верния начин.

Обаче има един въпрос: можем ли емоционално да отдадем себе си на даден принцип? Можете ли да се посветите на някакъв принцип? Половинчато или частично вероятно можем, ала напълно е много трудно. Но това, което е необходимо е да се учим от светите учители.

Цялата тази тема, цялата тази сфера в нашия живот е под божествена закрила и под божествено ръководство. И така, яся деве пара бхактир/ ятха деве татха гурау/ тасяите катхита хй артхах/ пракашанте махатманах – “Истинското значение на ведическата литература ще се разкрие само на онези велики души, които имат решителна и непоклатима вяра в Кришна и в духовния учител.”

Този стих има също и значението: „Ако вярата ти в Бога е достатъчно силна, тогава не забравяй и за учителя си”. Така че можем и от двете страни да разглеждаме този стих. Гуруизмът е когато се съсредоточаваме върху личността и забравяме за Бога; а другата страна, другата грешка е когато се фокусираме върху Бога, забравяйки за принципа на учителя. Защото лесно можем да кажем: „Моята вяра в Бог е достатъчно силна,” обаче ако нямаме обратна връзка, тогава как да знаем силна ли е или не. Затова се нуждаем от контрол, нуждаем се от такава личност – като напътствие, като проявление – и тогава ще можем да напредваме по верния начин.