Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

Бих искал да поздравя всички по случай Международния Ден на Йога! Обикновено хората го честват веднъж годишно. Но ние сме достатъчно късметлии да го празнуваме всеки ден. Йога е на мода – в един смисъл това е хубаво. Но понеже различните аспекти на модата винаги се променят, идват и отминават, това също ще отмине. Изненадани сме, че йога, която е духовна дисциплина, е водеща в момента – това е добре. Ала не бива да се изненадваме и когато тази мода отмине. Защото за нас йога, божествената връзка, не е въпрос на мода. Независимо дали е модерна или не – ние я следваме. Искаме да бъдем свързани.

Има толкова много школи и техники в йога. Имаме различни инструменти за установяване на връзка с божественото. Нека прочетем нещо във връзка с това.

Лотосовото цвете е велик символ. То символизира чистотата. Също така лотосовото цвете е божествен знак, то обозначава различните божествени същества.

Брахма има специална връзка с лотосовото цвете – той седи на самия космически лотос. А дали лотосът е затворен или е разцъфнал – това символизира различните фази на сътворението.

Бог Буда има много специална връзка с лотосовите цветя. След като добил просветление под дървото бодхи, Той започнал да пристъпва, излизайки от дълбоката си медитация, а в следите от стъпките му никнели лотосови цветя.

Нашият Кришна също е дълбоко свързан с лотосовите цветя. Неговите нозе са като лотосови цветя; а когато си играе, Той държи лотос в ръката си. Какво означава това? Че цялото творение е в дланта Му, досущ като играчка.

Знаете, в нашата традиция лотосовите нозе са емблематичен идеал – лотосовите нозе на Бога, лотосовите нозе на чистия предан. А какво става като погледнете собствените си крака? Виждате кактусови крака. И лотосът, и кактусът все са цветя, но има малка разлика.

Ала съществува и друг лотос, който всички ние имаме. Той е тук, в гръдта – лотосовият трон на сърцето. Трябва да създадем и пречистим това място вътре в тялото и ума си, за да може Божествената Двойка да заеме този трон. Радхика е много чувствителна, Тя избира само най-добрите места. И е чувствителна по отношение на компанията. Ако тронът на сърцето ви е зает от вещици, Тя няма да дойде. Кои са тези две вещици? Материалните желания и желанието за мокша. Тогава Тя не идва. Тогава трябва да се задоволите с материалните си амбиции, да обожавате тях на трона на лотосовото си сърце; или трябва да се задоволите просто с освобождение. А то е незначително съвършенство, нали?

Рагхунатх дас Госвами казва: „Досега някак убивахме времето, опитвайки се да търсим съвършенство.” Виждате ли – да убиваш времето, търсейки съвършенство! Какво разбиране! „Но вече край! Без Твоята милост, Радхике, не мога да издържам и миг!” Такава е неговата медитация. Да убиваш времето със съвършенство, с освобождение, с мукти… Но вече край! Искаме милостта – веднага!

Пък „веднага” – това е мантра. Наблюдавах това в едно семейство бхакти. Там детето каза: „Искам това – веднага!” Веднага! Оттогава ние с бащата и майката винаги се шегуваме: „Веднага!” Това е върховната мантра. Не утре, не по-късно, не в бъдещето – не, искам го веднага! И какво може да каже тогава бащата? „Добре, сине мой, ще го направя за теб, ще ти го дам.” Няма извинения, няма измъкване. Защото „Искам веднага!”

Това жадуване, дори от страната на едно дете, идва от духовното небе, идва по линията на Рагхунатх дас Госвами. „Стига с това съвършенство! Стига с това освобождение! Омръзна ми вашата скучна мокша! Дарете ми Своята милост!” В такова настроение трябва да пречистваме лотоса на сърцето си като трон, за да могат там да се настанят най-добрите концепции и най-доброто божествено присъствие.

(следва продължение)