Sharanagati

Въпрос на Дамодар: Въпросът ми е за шестте вида взаимоотношения между преданите. Тук (в песнопойката) тези взаимоотношения са описани по малко по-различен начин, от както ги знам. “Да посещаваш събирания на преданите, да каниш преданите у дома си; да слушаш и да разговаряш по теми за предаността; да приемаш махапрасадам на преданите и да им предлагаш махапрасадам.” Специално за първото знам, че значи да купуваш някакви неща и да ги подаряваш на бхактите. Това за мен е ново – че трябва да посещаваш събиранията им и да ги каниш у дома си.

Тиртха Махарадж: Защо не?

Дамодар: Това вместо подаръците ли е?

Тиртха Махарадж: Е, ако си пресметлив, може да си кажеш: добре, шест елемента. Ще ходя на събиранията им, обаче няма да нося подаръци! Ала по-добре да разширяваме служенията, нали? Щом посещаваш храма, донеси дарове за Кришна или за ваишнавите. Защото ако един човек трябва да финансира, да речем, всички разходи за хранителните продукти на храма за един месец, това е доста голяма сума. Но ако всеки донася по нещичко всеки ден, идвайки в храма, тази сума намалява, никой не е обременен и всички са щастливи, понеже всички участват в служенето. Обаче за това е нужна мъничко организация. Защото ако всеки носи единствено картофи, е, Махапрабху ще бъде доволен. Но ако някой донесе и чушки, Махапрабху ще е по-доволен.

Това е част от ваишнавската култура. Недей да отиваш при Бог и при гуру, без да им носиш нещо. Поне няколко добри думи: “Гурудев, продадох толкова много книги.” Или “Поканих толкова много гости на следващата програма.” Не си мислете, че ако поднасяте оплакванията си, това е кой знае колко приятно и славно приношение. Или ако донасяте единствено ума си като дар за Бога. “Другите донасят цветя, но Ти си имаш достатъчно цветя, аз ти нося ума си.”

Особено за семейните е много подходящо да канят садху. Защото тогава домът им се превръща в храм. И дори да не сме склонни да даваме подаръци, когато садху дойде, той може да има остър поглед и добър вкус, и да разбере кой е любимият ти предмет у дома, към какво си най-силно привързан. Тогава ще каже: “О, какъв хубав – камък, да речем – можеш ли да ми го дадеш? Нуждаем се от този камък в храма.” В действителност, това веднъж ми се случи. Имах една много стара вкаменелост, на няколко милиона години, пък аз съм привързан към камъните. На гости ни беше един много скъп приятел, Нрисимха Махарадж, а той също е колекционер. И когато видя всички тези камъни и фосили, той каза: “О, това е интересен екземпляр. Може ли да го взема?” А знаете, ако санняси поиска нещо, не можете да му кажете „не”. Така аз усетих как силните въжета на привързаността биват прерязани от ваишнавите. И с разтреперани ръце трябваше да му го дам.

Същото се случило и в семейството на Нитянанда Прабху. Защото веднъж един санняси посетил техния дом. Обаче там не казал: „Дайте ми това парче камък.” Той казал: „Може ли да взема сина ви?” Какво можели да отвърнат родителите? “Вземи го.” Макар сърцата им да били разбити. Това момче, отведено от този прекрасен садху, било Нитянанда Прабху.

Тъй или инак, премислете добре преди да поканите някой ваишнава в дома си. Защото по един или друг начин, независимо искаш ли да даваш подаръци или не, той ще намали привързаностите ти.

Така че преданото служене никога не намалява, то единствено се разширява.