Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Vaishnava Academy

“Някои имат много добро поведение, обаче не проповядват Кришна съзнание; други пък проповядват, но не се държат подобаващо.“[1]

Мисля, че всички познаваме тези хора. Единият говори, но не практикува; другият практикува, но не говори; третият нито практикува, нито говори. Това е добре, правилно е: като не практикувам, поне не говоря. Ако някой не практикува, но говори, това се нарича измама. А ако някой практикува, пък не говори, нарича се егоизъм. Съществува ли някаква друга опция?

Ямуна: Да практикува и да говори.

Тиртха Махарадж: Който практикува и говори. Такъв човек се нарича учител, свят учител. Практикува и говори. Понякога практикува ли практикува, друг път говори ли говори. В зависимост от ситуацията – каквото е най-необходимо да се направи. Но моля ви, винаги се стремете да запомните този идеал: практикувай това, за което проповядваш. О, не, това не е добре казано, защото би могло да се тръгне и в измамна посока. Практикувай усърдно в преданото служене и можеш да говориш за това.

“Ала ти, скъпи Харидаса, едновременно извършваш и двете задължения по отношение на святото име чрез личното си поведение и чрез своето проповядване. Затова ти си духовният учител на целия свят, защото си най-възвишеният преданоотдаден на света.” Така те двамата прекарваха дните си, обсъждайки теми за Кришна и живееха щастливо заедно.”[2]

Така че ако искате да се радвате заедно с другите светци какво трябва да направите?

Някой: Да станем светци.

Тиртха Махарадж: Добра идея. Може би не е толкова популярна или практична. Но мисля, че ти уцели десетката, защото това е всъщност решението: събирайте се заедно с други свети личности, слушайте, възхвалявайте, служете, грижете се за вярата си. Вярата без дела е мъртва. Това е начинът да се радваме на живота: да седим под някое дърво и да разговаряме за Кришна.

Веднъж разговаряхме с един бхакта за Ваишнава Академията. Знаете, като чуете думата „академия” си представяте огромна сграда, йерархическа система и въобще нещо теоретично. Пък той не беше много склонен да строи големи сгради. Виждах в очите му, че не е особено вдъхновен от идеята за Ваишнава Академия. Той запита: “Какво точно представлява? Как си я представяш?” Ние седяхме в една стая двамата и аз му казах: “Ами ей така! Събираме се и разговаряме за Кришна. Това е Ваишнава Академията.” Той каза: “Включвам се! Такъв тип академия ми харесва.” Защото всъщност това съответства на древния традиционен принцип: да се доближиш до духовния си учител, да поемеш посланието, да поемеш учението от него, в замяна да му отдадеш мъничко служене, и да живееш с мъдростта, която си получил. От това можете да видите колко жив е духовният живот.

 



[1] Чайтаня Чаритамрита, Антя-лила 4.102

[2] Чайтаня Чаритамрита, Антя-лила 4.103-104



Leave a Reply