Sharanagati

Обикновено, когато хората чуят за йога, те са много силно привлечени: “О, тази тапася (отречение) е за мен! Ще спя на отворен прозорец посред зима! Ще изтезавам тялото си, докато стана полумъртъв! Аз съм велик йоги от аскетичен тип! През цялото време ще медитирам…” После, с първия полъх на бриза, идва и забравата. Подобен род йоги всъщност нямат дълбоки корени.

Обичайно, всички преминаваме през тези различни нива на практика. В началото сте много сериозни по отношение на своята садхана и виждате резултатите: “Чувствам се силен, чувствам се закрилян, чувствам се свързан!” Ала скоро тези първи дни и месеци в практиката отминават. Тогава, както сами знаете, тя се превръща в ежедневие, в рутина. И започвате да изоставяте своята садхана: “Е, не бива да сме чак такива фанатици. От философията съм разбрал, че бхакти е по-висша от обикновените практики, и че тя ще дойде по своята сладка воля.  Кришна не харесва фанатизма. По-добре да чакам Той сам да реши да дойде.” А каква е следващата стъпка? Садху-санга се превръща в кино клуб – гледаме заедно телевизия. Никой не ходи на сутрешна лекция и на арати, но поне вечер пред телевизора се събираме и се радваме на добра компания. Поне не се караме, докато гледаме телевизия! Подобен род садху-санга не е кой знае колко възвишена. По-добре да се върнем към оригиналните практики на садхана; тогава отново ще почувстваме силата. Защото, когато се откажете, си казвате: “Нека следваме естествения път, рага-марга,” и тогава усещате: “О, изгубил съм силата си. Липсва ми закрилата. Мислех си, че имам нещо, но сега го няма. Навярно нещо не е наред с процеса?! Нали започнах да ставам не чак толкова фанатичен и ето на, какъв е резултатът: аз просто пропадам.” Тъй или инак, уловете отново златната нишка, за да намерите пътя навън от този материален лабиринт. Бъдете йоги! Бъдете свързани!

Когато сте привлечени към йога или садхана е много лесно да бъдете йоги. Ала когато не изпитвате вече този първоначален вкус, тогава е по-трудно. Или ако в живота ви се случва нещо драматично, да речем изгубите работата си, или имате някакъв материален проблем, или ви сполети някоя болест, или сменяте жилището си, може да си помислите: “Сега нямам време за садхана, прекалено съм зает. Трябва да свърша това, и това, и това.” Значи забравили сте за Бога. Затова, бъдете йоги в такава ситуация – когато не е лесно, когато ви липсва пълният вкус. Трябва да бъдете йоги при всякакви обстоятелства.

Ще ви разкажа, ако не възразявате, едно лично преживяване. Беше тъкмо в началото на серия лекции в Будапеща. Очаквахме да дойдат някои бхакти от Печ. Трябваше вече да са пристигнали, ала още ги нямаше. Мислех си: както винаги, закъсняват. Защото бхактите са много „гъвкави” по отношение на времето. В крайна сметка те така и не дойдоха, само телефонът иззвъня. Очаквахме двама: възрастна дама и младеж. Обади се младежът. Каза: “Няма да дойда на програмата, защото ме откараха в болницата. Обаче нея не я откараха в болницата. Катастрофирахме.”

И така, тя загина на път за програмата. Това беше шокиращо преживяване, шокираща новина. Какво да говорим за факта, че трябваше да предам новината на дъщерята на тази жена преди лекцията. А темата на лекцията беше „Вечността на душата.” Можете да си представите, беше ми трудно дори да си отворя устата; исках да се скрия и просто да се оставя на болката. Не исках да говоря за вечността на душата, докато една от ученичките ми умираше. Ала тогава този стих от „Гита” изплува в ума ми: “Бъди йоги при всякакви обстоятелства.” И аз трябваше да ида и да дам лекцията, да удовлетворя желанието на хората да учат. Но мога да ви кажа, че оттогава насетне сърцето ми плаче. Защото да изгубиш духовния си учител е голямо нещастие. Но да изгубиш свой ученик… считам, че това е още по-голямо нещастие.

Както и да е, бъдете йоги всред трудностите. Бъдете йоги при всякакви обстоятелства, независимо дали ви се случват добри или лоши неща – такова е простичкото послание на „Гита”, ала много възвишен идеал за постигане.