Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Всъщност цялата ведическа култура е насочена към разбирането на Бог Вишну. Една мантра от „Риг Веда“ гласи, че всеки напреднал в светостта човек винаги се стреми да е съсредоточен в медитация върху лотосовите нозе на Вишну”.

Това е една много важна мантра от „Риг Веда“, която казва, че благославящите божествени нозе на Господ Вишну владеят целия сътворен свят. И просветлените мъдреци всякога виждат лотосовите нозе на Бога в своите сърца. Много красив идеал за нас е да достигнем такова ниво, да сме способни да визуализираме лотосовите нозе на нашия любим Бог. Може да речете, че звучи малко неутрално. Но преценете за себе си какво е нивото ви.

„Ако човек култивира предано служене все по-нататък и по-нататък под правилно ръководство, останалите характеристики на преданото служене постепенно ще се проявят. На нивото шанта-раса човек е способен да вижда Бог Вишну, Всевишния, който избавя дори демоните. Богът е почитан от такива бъдещи предани като вечен и трансцендентален, като водача на всички себеосъзнати души, Свръхдушата и Върховния Брахман. Те Му се възхищават задето е напълно омиротворен, изцяло себеовладян и чист, милостив към преданите и недокоснат от никакви материални обусловености. Това възхищение към Бог Вишну в настроение на страхопочитание и благоговение от страна на светците, трябва да се разбира като признак, че те се намират в шанта-раса, или неутралното ниво в преданото служене.”[1]

Тук бе споменато нещо много хубаво и интересно. „Такива бъдещи предани“. Така че тези, които са в настроението на шанта-расате са бъдещите предани. Знаете, че има само два вида човешки същества: преданите и бъдещите предани. А на практика можем да заключим, че всички различни религии са в такова благоговейно настроение. В един смисъл, те почитат Всевишния в шанта настроение. Тук бе казано, че това са характеристиките на шанта-раса: възхищение от величието, от умиротворението и от другите качества на Бога, и обожание в почтително настроение. Виждаме, че се описва универсалното отношение на хората към Бога. Можем да открием тези черти навред и това е една много добра основа, понеже те са бъдещите предани.

И сега нещо много важно. „Качествата на светия човек са описани в „Бхакти Расамрита Синдху“ както следва.” Защото това е важно да се разбере, ако имаме стремежа да станем предани в далечното бъдеще. Това означава, че ще станете светци и тогава няма да има нужда да знаете качествата.

„Свят човек е този, който много добре разбира, че просто като отдава предано служене може да е сигурен в освобождението. Той винаги е стабилен в предписаните принципи на живота в преданост и в същото време копнее да се избави от материалното оплитане.” И така, първо има убеденост, а след това действие.

„Светият човек мисли така: „Кога ще мога да заживея сам в планинските пещери? Кога ще съм облечен само с най-проста дреха? Кога ще ми стига да се храня просто с малко плодове и зеленчуци? Кога ще мога да мисля само за лотосовите нозе на Мукунда, който е източникът на сиянието Брахман? Кога, в такова духовно състояние на живот, ще осъзная напълно, че дните и нощите ми са незначителни мигчета във вечното време?”

Това е обикновеният светец; но кой е преданият светец? „Преданите и себеосъзнати люде, които са заети да проповядват славата на Бога, винаги пазят екстатичната любов към Бога в сърцата си. Така са облагодетелствани от лъчите на екстазната луна и са наречени светци.”[2]

Това е препоръката на Рупа Госвами: „За да станете светци, винаги пазете екстатичната любов към Бога в сърцата си.”

И така, помнете какво е стъпалото на неутралното предано служене – да сте способни да поддържате духовното си съзнание постоянно. А коя е по-високата степен на неутралното предано служене? Да пазите тази любяща свързаност в сърцата си.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, 35

[2] „Нектара на предаността“, 35



Leave a Reply