Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




сан-киртан

Кажете ми друго название за съвместното възпяване на имената – как се нарича на санскрит? Санкиртан, правилно. Какво означава санкиртан? Киртан разбираме какво е, това е повтарянето и пеенето на имената. А какво означава сан? Да ги пеем заедно. Ако си седите у дома и възпявате имената, това е хубаво. Обаче е киртан. Ако не сте достатъчно силни, тогава е само „кир”. Или пък „тан”. Слаб киртан, полу-киртан. Обаче когато се събираме заедно, този личен киртан се превръща в санкиртан. Не е просто някакъв киртан, а санкиртан. „Сан” означава заедно, обединено усилие, обединени сили. Но „сан” означава също и самяк. Самяк е съвършенството на киртана. Така че ако искаме да усъвършенстваме възпяването на светите имена, независимо дали пеейки или мантрувайки на броеницата си, за нас е много благоприятно да го правим заедно с другите.

Някои казват, че освобождението е лична работа. Вие и Господ. Но можем да кажем, че Бхакти Йога е обществена дейност, общо дело, садху-санга. Затова петте практики на нашия процес са нама-киртан, садху-санга, т.е. възпяване на името, общуване със светци; и още, слушане на „Шримад Бхагаватам” и светите писания, живеене на свято място и обожаване на мурти. Така че това не е сложна религия. Само пет принципа.

И така, винаги се стремете да подобрявате мантруването си. Има само едно качество, което трябва да добавим към своето мантруване, и това е желанието да служим. Рагхунатх дас Госвами, който е най-възвишеният расика ачария сред Шестимата Госвами, седи на брега на Радха Кунда и се моли специалната милост на Радхарани да се спусне над него, така че да може да бъде включен в служенето. Такова трябва да бъде настроението ни. Тогава, когато и да се намирате в проблем, или пък в илюзорно щастие, бъдете свързани с Върховния. Така ще дойде истинският вкус. Вечна слава на святото име и на Божествената Двойка.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, бих искала да попитам… Понеже се казва, че на по-висшите нива Бхакти всъщност е настроение, мантруването ли ни прави по-деликатни и чувствителни или общуването с бхактите ни прави по-деликатни и чувствителни, така че да можем да мантруваме деликатно и чувствително? Или и двете заедно?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос. Мисля, че наскоро споменах примера за онзи човек, който учил английски език по учебник. И когато срещнал англичани, те го попитали: “Много интересен език. Какъв език говориш?” Така че ако си седим у дома, в своята стая, и правим киртан, ако си седите вкъщи и мантрувате, въобще не е сигурно, че това е санкиртан. Но съм съгласен, че качествата и настроението на бхактите наоколо ни оказват огромно влияние върху нас.

Знаем, разбрали сме, че без гуру-бхакти няма Кришна-бхакти. Така че ако медитираме върху своя духовен учител, рано или късно неговото настроение ще дойде в нас. Това е мистичен обмен. При все това, мантруването и общуването трябва да вървят заедно. Обикновено отговорът на подобни въпроси не е това или онова, а и двете.



Leave a Reply