Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 26.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Шрила Прабхупад бил много амбициозен. Макар да имал само 7 долара, когато пристигнал в Америка, възнамерявал да завладее целия свят. По онова време той взел със себе си всичко, което му било необходимо според него – като цяло две неща. Едното бил чадърът. Индийски джентълмен без чадър – невъзможно! Другото бил голям комплект „Бхагаватам” – всичките дванадесет книги. Защото знаел, че книгите са основата. „Книгите са основата, проповядването е същината, чистотата е силата и полезността е принципът.” И чадърът – важният пети принцип!

Нека ви прочета нещичко от него, когато пристигнал. Това е едно негово стихотворение: „Мой скъпи Боже Кришна, Ти си толкова скъп на тази незначителна душа; при все това, нямам представа защо си ме довел тук. Сега накарай ме да танцувам, накарай ме да танцувам, накарай ме да танцувам както Ти искаш! Мисля, че имаш някакъв план тук с мен, иначе защо би ме довел на това грозно място?” Ню Йорк, Америка – земята на мечтите! „На такова грозно място си ме довел – защо?”

„Болшинството от тези, които живеят тук, са в невежество и страст. Те са потънали в материалния живот и се чувстват напълно доволни и щастливи. Затова нямат и идея да вкусят трансценденталния нектар на посланието на Васудева. Нямам представа как ще го разберат. Но знам, че по Твоята безусловна милост всичко е възможно, понеже Ти си най-великият мистик. Как ще вкусят те нектара на преданото служене? О, мой Господи, моля Те да имам способността да ги убедя в значимостта на Твоето послание. В сърцето си нямам нито преданост, нито знание. Обаче имам силна вяра в святото име на Кришна. Дадено ми е името Бхакти Веданта – „преданост и знание”. Ако Ти пожелаеш, можеш да сбъднеш смисъла на това име.”

Толкова е красиво! „Не знам нищо, нямам нито преданост, нито знание –  нищичко! Но имам непоклатима вяра в святото име.”

И някои кратки истории за него: веднъж той седял в парка на една пейка, още съвсем в началото, когато на практика бил самичък, без стотинка, без все още нищо да било проявено. Някой седял до него на пейката. И Шрила Прабхупад започнал да му описва международната си мисия: стотиците храмове, центрове, преданите и дейностите – макар по онова време да не съществувало нищо. Каква визия!

Неговата визия била много точна. Например, виждането му за западната цивилизация било: „Вашата цивилизация е ууш-ууш.” Защо казал това? Защото в Америка колите профучавали така: ууш-ууш.

Веднъж секретарят му му поискал някакви пари: „Прабхупад, моля да ми дадеш пари за отдела по публикациите, за ББТ.” А знаете, за него публикациите били като мисията на живота му. Обаче тогава той казал: „Не. Не давам нищо. Вече съм им дал много.” Така че когато било необходимо, той бил най-добрият мениджър. В същото време бил толкова наивен. Например, казал на учениците си: „За да се сдобия с документи за Америка, не може ли да ме осиновите?”

(следва продължение)