Sharanagati

Срещата между Махапрабху [1] и Нитянанда Прабху [2] е точно като експлозия на божествена раса [3], на божествен екстаз; те се събират и срещат с нетърпеливо очакване. Единият е Върховният, другият също е Върховният, но с различни черти. Това е невероятна идея – как Върховният Бог копнее да срещне самия себе си. Чайтаня Махапрабху е две личности в едно: отвътре Кришна, отвън Радха. Oсвен това Те са прикрити в образа на преданоотдаден – можем да кажем три личности в едно! Нитянанда Прабху има чертите на една личност; той представя Баларам в Кришна лила [4]. Идва като по-голям брат, по-старши и по задължения, и по служене. Идва първи за да подреди обстановката. Радха и Кришна, Божествената Двойка, могат да дойдат само на места, които са подготвени, които са красиво подредени. Затова идва Нитянанда! Разбира се и мнозина други помагат цялото обкръжение да бъде много благоприятно за Тяхното появяване.

Нитянанда играе много специална роля във всичко това. Той е изпълнен с очакване, жадува да се срещне със своя обичан Бог Гауранга [5]. И в същото време жадува да свърже съкровищницата с просяците. Защото ние сме просяци, а Махапрабху разбива съкровищницата на према (божествената любов).

Кой помага да се раздадат нейните богатства? Една от основните личности е Нитянанда. Той е на наша страна.

Ние знаем, надяваме се, че Кришна е милостив. В това е нашата надежда. Не само истинен, не само справедлив, но и милостив. Когато идва като преданоотдаден Той е още по-милостив. Това e комбинираното качество, когато Радха и Говинда се търсят един друг толкова непосилно, толкова отчаяно, че идват заедно, обединени в една личност. Тогава Тяхното търсене един на друг е осъществено и се разкрива повече милост. Когато качествата на Радха и Кришна са комбинирани, те се подсилват. Не е просто едно плюс едно, но се случва нещо повече. Милостивото настроение сякаш експлодира. Това е Махапрабху! Наричаме го „милостивата инкарнация” или „океан от милост”. Така ние възприемаме и усещаме Махапрабху, който е дошъл при нас.

Кой ще ни каже, че Махапрабху е тук? Нитянанда! Тази функция е персонифицирана в Него. Той идва, за да раздаде дори още повече от Махапрабху. Махапрабху несъмнено раздава много, защото Той кани в движението на санкиртана [6] на практика всички. Нитянанда предава посланието от врата на врата, от къща на къща.

Той получава служенето да просветлява хората за святото име на Кришна. Как мислите – дали е покорен слуга или има мнение? Той е от типа авадхута [7], което означава че си има свое мнение. Мисли си: “Получих инструкцията да правя това – но може би е по-добре да направя друго! Вие понякога имате ли също това чувство? Получавате инструкция от духовния си учител, но впоследствие решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали? Това е, когато се доближавате до този авадхута-стил: “Аз си знам по-добре”.

Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е от типа авадхута, но тук има малка тайна. Той не просто пренебрегва или отхвърля инструкциите, но има едно специално настроение. Той в крайна сметка не проповядва за Кришна наам (име), а започва да проповядва за нещо друго. Как беше онази мантра? … „бхаджа гауранга, каха гауранга, лаха гаурангер наам!”  (Обожавай Гауранга, възпявай Гауранга, говори за името на Гауранга). Такова е Неговото настроение, такова е Неговото проповядване. Той не иска да възхвалява някакъв древен, далечен Бог, някакъв си Кришна, който се крие по Своите места. Иска да възхвалява своя Бог, своя личен, обичан Господ.

Можем ли да кажем, че пренебрегва инструкцията да проповядва на хората за Кришна? Не! Защото насочва вниманието им към Гоура. „Говинда-Радхе” е нашият лозунг, нашето мото – но въпреки всичко за някои може би е много дълго. Затова ако искаме да го кажем по-накратко взимаме една сричка оттук и една оттам и какво се получава? Го-Ра. Гоура. Така че Нитянанда е прав! Защото изпълнява и двете… и инструкцията, и чувството, личното си усещане. Инструкцията е: “Проповядвай на хората за Кришна, Кришна наам.” Но усещането е: „Нямам нищо против този Кришна, но си харесвам моя Гоура!” По този начин постига и двете цели. Това е начинът, по който се срещат тези велики личности!

Всъщност Нитянанда Прабху работи за нас. Той е изключително милостив – толкова много, че разгръща и протяга милостта си чрез своите представители, духовните учители. Ние принадлежим към Милостивата сампрадая [8]. Милостивата сампрадая е вечно нарастваща верига от милост. Ние очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани (Радха) е там, Тя прави цялата ситуация дори още по-милостива. След това Тяхната милост е обединена в Чайтаня Махапрабху. Тази кондензирана милост бива раздадена на хората от Нитянанда, изначалният представител на гуру [9]. Нашите учители раздават същата милост. Можем да кажем, че Гурудев [10] е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда; той ще ни отведе до Гауранга; после Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

Но кой е в края на тази верига? Вие сте в края на тази верига! И така милостта нараства стъпка по стъпка. От Кришна към Радха тя се увеличава. От Радха-Кришна към Гоура се увеличава още повече. От Гоура към Нитянанда става дори още по-голяма. След това и от Нитянанда към Гурудев. Гурудев е дори още по-милостив, нали? Значи тогава вайшнавата [11] е най-последната чаша с милост. Това означава, че вие трябва да сте най-милостивите. Доведете хората до извора, от който пиете своето щастие. Това е най-доброто служене!

Според моето разбиране, това е един от най-основните приноси на Нитянанда Прабху: че Tой не взема под внимание дали сте квалифицирани или не, но е готов да се поклони пред прага на вашата врата и да ви помоли много смирено: „бхаджа гауранга, каха гауранга, лаха гаурангер наам…”

Чувствайте се благословени, че принадлежите към тази Милостива сампрадая! Защото тя може да лекува раните…

[1] Чайтаня Махапрабху (1486-1534) – най-значимият религиозен реформатор през Средновековието. Утвърждава автентичността на ведическото учение за предаността към Бог Кришна. Според писанията, Той е Радха и Кришна в едно.

[2] Нитянанда Прабху (1474-неизвестна ) – според Гаудия-Вайшнава традицията Нитянанда е инкарнация на Баларама, по-големия брат на Кришна в разкритите Му забавления. Нитянанда е смятан за най-милостивата инкарнация на Върховния Бог и за личността, олицетворяваща

съвкупността от всички духовни учители (ади гуру).

[3] Раса (настроение, вкус, сладост, емоционално отношение) – настроение на емоционалната връзка на душата с Бога. Петте вида духовни връзки на чистата душа с Кришна са: шанта (“неутрална”); дася (“като слуга”); сакхя (“приятелство”); ватсаля (“родителско отношение”); мадхуря (“интимна любов”).

[4] Лила – забавления на Бога, Кришна.

[5] Гауранга, Гоура – имена на Махапрабху

[6] Санкиртан – съвместно възпяване на святите имена на Кришна

[7] Авадхута (божествено луд) – мистик или светец, който е отвъд двойнственостите и обичайните светски разбирания и действа, без да се съобразява със стандартния социален етикет.

[8] Сампрадая – ученическа последователност, чрез която се разпространява божественото познание.

[9] Гуру – духовен учител

[10] Гурудев (гуру-духовен учител; дева-божествено същество) – нежно обръщение към духовния учител.

[11] Вайшнава – в този контекст: отдаден обожател на Радха и Кришна