Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Проповядването включва известно умение. Например, вие познавате Ишвара Прабху, той е много отдаден човек. Наблюдавам го от дълго време. Веднъж го попитах: „Прабхуджи, как така ти с готовност разговаряш с хората за времето, за футбол, за какво ли не, обаче не и да проповядваш?“ А той отвърна: „Ами, според каквото ги интересува.“ Много уместен отговор! Защото може днес някой да се интересува само от футбол. Но ако се сприятелиш с този човек, ако той е благоразположен към теб, утре може да се заинтересува от нещо различно – от времето, например. Малко по малко трябва да помагаме на хората да изграждат своите интереси, нали?

Така че това е един много мек подход в проповядването. И той е истински мистик. Всеки път, когато има програма, той винаги се крие. Но именно това е начинът да възпламени интереса към себе си, защото всички питат: „Къде е Ишвара? Къде е Ишвара?“ Внимавайте. Той е гений. Разбира се, когато сме сами в ашрама, аз също търся Ишвара: „Има толкова много неща за вършене. Къде си, Ишвара?“

От това се сетих за нещо. Защо бхактите, нашите братя и сестри, са наречени на Кришна или на Радха, или на гопите и гопалите? Това е втората част от въпроса – помненето. Защото, ако да речем, някой шофира много рисковано и вземе поредния завой с твърде голяма скорост, тогава всички бхакти ще извикат: „Хей, Кришнадас Прабху! Защо бързаш толкова?“ И ако това е сетният ви миг, няма да успеете да довършите изречението. Ще кажете само: „Хей, Кришнадас Прабху!“ и ще умрете с името на Бога на устните.

Така че има безброй начини да се долови мистерията. И можем да сме сто процента сигурни, че Кришна е измислил начини как да ни спаси. Защото когато си в неволя, знаеш как да се молиш. Ако всичко в живота ти тече по мед и масло, лесно забравяш. Но когато си наистина в беда, знаеш какво да правиш. Затова, докато бхактите ми идват с проблемите си, аз съм много щастлив и не им обръщам никакво внимание. Защото всъщност не са в беда. Ако са в беда, те знаят какво да правят. Ако не знаете какво да правите, значи не сте в беда. Затова подобрявайте ситуацията си, навлезте дълбоко в своя проблем. Тогава ще стигнете до пределите си и ще си кажете: „Чакай малко, аз си губя времето. По-добре да мантрувам, да свърша някакво служене, по-добре да съм свързан.“ Така че свамите си имат система за самозащита. Те не обръщат твърде голямо внимание на вашето жужене. Защото ако наистина сте загазили, ще знаете какво да правите. Ще хванете джапата си, нали? Защо не я хванете и докато проблемите ви са още малки? Толкова е просто.

Санатана: Наистина е!

Свами Тиртха: Благодаря ти!

Въпрос на Манджари: Казахте, че Кришна по-скоро ни притегля, вместо да ни бута. Но методът, който току-що обяснихте, не е ли по-скоро като бутане?

Свами Тиртха: Някой трябва и да бута. Но знаете ли, ако Кришна, Богът, ви тегли, а пък садху ви бута, все нещо ще се случи. Трудна работа е да бъдете помръднати. Господ не може да я свърши сам. Някой трябва и да ви срита задника. Нека лесната част от задачата остане за Бога – Той свири на флейтата. А някой трябва да се заеме и с тежката работа – да ви гълчи. Това е жертва.

(следва продължение)