Sharanagati

Въпрос: В йога практиките е подходящо да се пее ом в началото и в края, за да се успокои ума. За нас достатъчно ли е да мантруваме Харе Кришна, за да успокоим ума, или е нужно да пеем и ом?

Тиртха Махарадж: Е, ако мантрувате Харе Кришна маха-мантра както подобава, това ще развълнува ума ви, така че внимавайте с тази мантра. Когато Махапрабху започнал да повтаря тази мантра след благословията на Своя Гурудев, Той изпаднал в екстаз! Мантруване, танцуване, припадане, плач – това не са признаци на спокоен ум. Той се върнал при Своя учител: “Хей, що за мантра ми даде?! Не мога вече да се контролирам!” А ние искаме да се контролираме чрез мантруване на Харе Кришна? Хайде стига! Ако я повтаряте както трябва, тогава ще танцувате, ще пеете, ще плачете и ще припадате! Така че забравете за този покой. Покоят е много неутрален.

В материалната сфера не съществува покой, без съмнение. Буря е. На междинното ниво цари известен мир. И хората може да си рекат: “О, аз постигнах пълна реализация, защото съм умиротворен” Нищо не се случва! Просто празнота. Всичко е едно.

Минете една стъпка по-нататък! Отново ще изгубите целия контрол. Защото в океана от божествена любов има високи вълни. Това не са спокойни води, а високи талази от емоционални екстази.

Най-напред трябва да успокоим материалната неуравновесеност. Всички вие се занимавате с толкова много глупави дейности. Това са вълните на материалния океан. Ако достигнете умиротворено състояние на ума си казвате: “Най-сетне! Постигнах нещо.” Но тогава срещате някой екстатичен отдаден и той ви казва: “Скъпи мой, нищо не си постигнал!” Така че следващата стъпка е отново да изгубим покой.

Тогава можем да си речем: в материалния живот – вълни, в духовния живот – пак вълни; каква е разликата? За какво да полагам всички тези усилия – от една вълна да минавам на друга?! Обаче тяхната природа е различна. Така че си заслужава да се борим да достигнем божествените вълни.

Ала всъщност можем да кажем, че понякога бхактите се опитват да повтарят маха-мантрата без правилен фокус. А сме научили и разбрали от своите учители, че това е много интензивен и много съкровен повик към Бога, медитация. Трябва да влагаме голямо внимание от цялото си сърце.

Веднъж един от нашите бхакти бил поканен у приятел, който бил практикуващ в друга линия. Темата на разговора им било мантруването. Другият бхакта казал: “Ти мантруваш ли си кръговете?” – обичаен въпрос. Нашият бхакта отвърнал: “Да, разбира се!” Другият ваишнава се опитвал да го поучава как точно трябва да се прави, а междувременно, докато разговаряли, той мантрувал. И освен това гледал футбол по телевизията –  докато мантрувал и докато втълпявал на другия, че “Ти не мантруваш както трябва!”

Така че преценете сами: какъв е интензитетът на вашата духовна практика?

Трябва да съсредоточите ума си, вниманието си върху служенето към Кришна, и тогава ще можете да навлезете по-добре в настроението на истинското служене. За някои бхакти това не е голям проблем, те с лекота се съсредоточават; за други може би малко практика, дори само няколко дихателни упражнения или дълбоки вдишвания помагат много за успокояване.

Обаче ние обсъждаме как да се мантрува правилно от две хиляди години. Колко пъти сте слушали тази тема на лекции?! Милиони пъти. Какво сте постигнали? Можем да си кажем: “О, едно и също послание се повтаря! Нищо ново. Никаква нова тема, никаква нова информация, все едно и също.” Разбира се, че темата е същата! Но вашето навлизане в служенето би следвало да е различно, развиващо се.