Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




picture-device-independent-bitmap-15

Ако някой се нуждае от помощ е много болезнено да кажеш „не”. Затова ако можете по някакъв добър начин да организирате раздаване на храна, би било толкова хубаво – мъничко помощ, мъничко практическа помощ. Не просто красиви думи колко обичаме Бога, но някаква помощ на практика. Ако някой е гладен, думите не са достатъчни.

Имаме само един шанс да покажем своите способности – ако правим нещо на практика. С тази цел можем да използваме талантите си: един може да готви, друг да организира, трети да раздава, следващият да събира средства за да се случва това. Така че имам усещането, че можем да поканим хората в това служене: „Моля ви, елате и помогнете на тези, които са в нужда.” Въпросът въобще не е в парите. Въпросът е в желанието. И ако работим заедно, единни, тогава сме много силни. Щом аз ям, значи и друг също може да яде. Щом аз имам обяд, мога да го споделя с още някого. Ако двадесет човека могат да се хранят, могат и минимум още двадесет.

Разбира се, можем да кажем, че това е едва на ниво саттва, че не е трансценденталното ниво, което е вярно. Защото да се хранят хората е саттвична, благочестива дейност. Обаче ако раздавате маха-прасадам, тогава това е трансцендентално.

Тъй или инак, бих се радвал ако някой може да направи това. И не по причина, че е добре прието в обществото, че е добър имидж да се помага, че ще ни е полезно, за да изградим имиджа си. Не по тази причина. Но това е едно хубаво служене. И казвам ви, то ще действа като много ползотворен принцип, приканващ хората да се присъединят към нашата мисия – не онези, които се хранят, а тези, които идват и помагат в това служене. Защото те ще разберат какво правим.

Въпрос: В случая с раздаването на храна за бедните, това ще става, да речем, веднъж седмично. Аз виждам, че то помага на хората. Обаче не мога да се справя с цялото страдание, което ме обгражда. Можеш да помогнеш на един, можеш да помогнеш на втори, но не можеш да помогнеш на всички.

Тиртха Махарадж: Направи поне нещичко. Да служиш наполовина е по-добре отколкото да не служиш въобще.

Въпрос: Можем да помогнем на един, можем да помогнем на друг, но какво се случва с всички останали, на които не можем да дадем нищо?

Тиртха Махарадж: Откъде знаеш? Оценявам готовността ти и мащаба, за който говориш, но започни с мъничко и ще видиш накрая. “Скромно начало, велик завършек.”

Въпрос: Искам да попитам за страданието. Ако можете да ми помогнете да се успокоя, да разбера, че каквото и страдание да спохожда някое живо същество, то е добро за самата душа, че е изкупление, нещо като катарзис.

Тиртха Махарадж: Да, това е така. На средното ниво всичко се ръководи от кармата. Обаче да кажеш: „Такава ти е кармата,” не е достатъчно, не е добър отговор, нито забележка. Макар това да е резултат от кармата, нашето виждане трябва да е различно.

Ако дадем мъничко помощ, тогава намаляваме страданията на хората. Ако им осигурим познание върху философията, тогава даваме ключа в ръцете им. Някои хора не могат да боравят с ключа, толкова са слаби, толкова глупави. На тях им трябва пряка помощ – дайте храна. Защото нивото, на което се намират, е толкова трудно, че не могат да се променят, имат нужда просто да оцелеят. Разбира се, не говоря просто за храна, а за тази съвсем, съвсем базисна информация.

Онези, които са повече готови да се променят, да работят върху себе си – понеже по-голямата част от хората не са готови да работят върху себе си, искат облаги без усилия, такава е човешката природа – на тези, които са готови да работят върху себе си, можем да дадем ключа: „Това е философията, това е решението на всички проблеми в живота ви – изучавайте я и я прилагайте!” Така че ние действаме на различни нива.

Колкото повече се пречиствате, толкова повече болка ще виждате и чувствате, защото ще сте по-податливи на всички тези емоционални въздействия. При все това, в един смисъл трябва да се имунизирате. Защото дефиницията за сантиментализъм е когато искате да дадете повече помощ и състрадание на хората, отколкото им дава Господ. Премислете какво означава това. Дори да искате да помогнете, вие просто се намесвате в кармичната мрежа на човека. И ако например предпазите някого от даден вид страдание, то се отлага за следващия живот. Може би той трябва да изпие горчивия хап сега и просто да приключи с това. Ако отложите едно страдание за другия живот, добро ли правите или зло?

Така че е сложно, много оплетено. Затова ако раздаваме прасадам, това е божествена ваксинация. Кармичният поток ще продължи, кармата ще изтече, обаче ще имат и бонус.

Също така трябва да гледаме компетентността си, какви са нашите способности. Ако сте на нивото на Исус, можете да спасите целия свят. Ала за да го сторите, трябва да идете на кръста. Не забравяйте за това. Голямо състрадание, голямо сърце – обаче какво е нивото на посветеността, какво е нивото на жертвоготовността?



Leave a Reply